Преди осемдесет години, в ранната сутрин на 6 август 1945 г., американски бомбардировач B-29 излетя от остров Тиниан, част от Северните Мариански острови. В 8:15 ч. нов тип бомба, която носи, избухна на около 600 метра над града.

В първите секунди след експлозията, огнено кълбо с диаметър 300 метра започна да поглъща всичко по пътя си. Горещината от огненото кълбо повиши температурите на земята до над 3800°C, изпарявайки всяка жива тъкан.

Ударната вълна от бомбата разруши сгради във всички посоки. Газовете, създадени от огненото кълбо, създават огромен вакуум, а прах и отломки се устремяват да запълнят пространството. Над вече разрушения град Хирошима се издига тънък гъбовиден облак.

Само за няколко минути 80 000 души загинаха от първото ядрено оръжие, използвано във война. Стотици хиляди умряха от последиците му през следващите месеци. Второто нападение, на Нагасаки три дни по-късно, доведе до смъртта на още 100 000 души. Най-малко 38 000 от загиналите са бебета и деца.

Предупреждение от оцелелите

Въпреки това, под гъбовидните облаци не всички загиват. Оцелели като Сецуко Търлоу, която е била на 13 години, когато САЩ бомбардират Хирошима, прекарват десетилетия в разказване на света какво всъщност причиняват ядрените оръжия, с надеждата те никога повече да не бъдат използвани. В лекцията си по време на връчването на Нобеловата награда за мир през 2017 г., Сецуко описва своя опит:

„Докато пълзях навън, руините горяха. Повечето от съучениците ми в тази сграда изгоряха живи. Навсякъде около мен имаше пълно, невъобразимо опустошение.

„Процесии от призрачни фигури се движеха наоколо. Гротескно ранени хора, кървящи, изгорени, почернели и подути. Части от телата им липсваха. Месо и кожа висяха от костите им. Някои държаха очните си ябълки в ръцете си. Някои с разпрани кореми, от които висяха червата им.

„Зловонната миризма на изгоряла човешка плът изпълваше въздуха. Така, с една бомба, моят любим град беше унищожен.“

Историите за това какво се случва, когато се използват ядрени оръжия, колкото и болезнени да са за оцелелите, са необходими за да напомнят, че тези бомби са създадени да причиняват масови разрушения. Оръжия, създадени да унищожат цял град.

Бомбите, хвърлени от САЩ върху Хирошима и Нагасаки, са много по-слаби от тези, които днес се намират в арсеналите.

Според Nuclear Ban Monitor, общата експлозивна мощност на 9 604-те ядрени бойни глави, налични в началото на 2025 г., е равна на мощността на над 146 500 бомби като тази в Хирошима.

Всяка бомба е с мощност да унищожи град за секунди, да убие десетки хиляди в огнен миг. С почти половината от световното население, живеещо в над 11 хиляди града по света, има повече от достатъчно ядрени оръжия, готови за употреба, за да унищожат живота, какъвто го познаваме.

Атаките на САЩ върху Хирошима и Нагасаки, след първото ядрено изпитание в Ню Мексико няколко седмици по-рано, показаха, че ядрените оръжия не могат да бъдат използвани без да причинят катастрофални последици продължаващи с поколения и че тези оръжия нарушават основните принципи на обществената съвест и основните човешки права.

80 години живот под екзистенциалната заплаха от ядрени оръжия са достатъчни и необходимостта от тяхното премахване е спешна.

Заплахата, че ядрените оръжия могат да бъдат използвани отново, било то случайно или умишлено, е толкова висока, колкото никога досега – а може би дори по-висока – подхранвана от ядрените напрежения около Украйна и Близкия изток, както и между Индия и Пакистан и на Корейския полуостров.

Оцелелите от Хирошима и Нагасаки, водят кампании от десетилетия за премахването на ядрените оръжия, а през декември миналата година Всеяпонската конфедерация на организациите на пострадалите от атомни и водородни бомби, Nihon Hidankyo, беше удостоена с Нобеловата награда за мир в признание на тази работа.

Времето е сега

80-годишнината от събитията, които промениха живота им завинаги, е подходящият момент лидерите на ядрените държави да изпълнят обещанията си и да направят това, към което ги призовават – да се присъединят към Договора на ООН за забрана на ядрените оръжия (TPNW) и да се разоръжат.

TPNW постепенно набира сила – половината от страните в света вече са го подписали или ратифицирали, а скоро ще последват още.

Тези държави отхвърлят илюзорната и смъртоносна доктрина за ядреното възпиране, като прилагат реалистичен план за премахване на ядрените оръжия – план, който включва правителства, избрани представители, международни организации, гражданско общество, финансовия сектор и хора и общности, пострадали от ядрените оръжия, включително коренни общности, жени и деца, които са непропорционално засегнати от тези оръжия.

Този договор е ясно решение за прекратяване на ядрената заплаха, тъй като предоставя възможност за справедливо и достоверно разоръжаване.

С оглед на геополитическите напрежения, свързани с ядрените държави, това не е моментът да намаляваме амбициите си. Предложения като декларация за неупотреба или подновяване на договори за контрол на оръжията няма да премахнат ядрената заплаха, която продължаващото съществуване на тези оръжия представлява.

Сериозният риск ядрените оръжия да бъдат използвани отново в конфликт за първи път от 80 години насам означава, че трябва да запазим фокуса върху пълното премахване на ядрените оръжия и да продължим да оказваме натиск върху ядрените държави да се присъединят към TPNW. Човечеството не може да си позволи да допусне още една ядрена бомба да падне или още един гъбовиден облак да се издигне.