Според доклад на Rystad Energy, конфликтът в региона може да доведе до разходи за възстановяване на енергийната инфраструктура до 58 милиарда долара. До 50 милиарда долара от тази сума се отнасят само за нефтени и газови съоръжения.

Тази оценка представлява значително увеличение спрямо първоначалната прогноза от 25 милиарда долара, публикувана преди три седмици. Увеличението се дължи на по-широкия обхват на щетите, установен преди постигнатото на 8 април примирие между САЩ и Иран.

Старшият анализатор на Rystad Каран Сатвани заяви: „Възстановителните дейности не създават нов капацитет. Те пренасочват съществуващия капацитет, а ефектите от това ще се усетят далеч извън Близкия изток под формата на забавени проекти и инфлация.“

Той добави, че макар сумата от 58 милиарда долара да е водеща новина, верижните ефекти върху глобалния график на енергийните инвестиции могат да бъдат също толкова значими.

Rystad прогнозира, че общите разходи вероятно ще се установят около 46 милиарда долара, като най-голям дял ще имат рафинериите и нефтохимическите съоръжения поради тяхната сложност и мащаба на щетите.

Докладът посочва, че щетите върху индустрията, производството на електроенергия и съоръженията за обезсоляване на морска вода могат да добавят още между 3 и 8 милиарда долара към общите разходи.

Компанията отбелязва, че сроковете за възстановяване започват да се различават между отделните държави и обекти, което отразява различията в капацитета за изпълнение и достъпа до веригите за доставки.

Най-големи щети са отчетени в Иран, където разходите за възстановяване може да достигнат 19 милиарда долара, като са засегнати съоръжения за обработка на природен газ, рафинерии и износна инфраструктура.

В Катар въздействието е по-ограничено, но технически по-сложно, особено в индустриалния център Рас Лафан, където ремонтните дейности могат да се припокрият с текущи проекти за разширяване на LNG капацитета.

Rystad подчертава, че най-голям дял от разходите ще бъде насочен към инженерни и строителни дейности, но основният фактор, определящ темповете на възстановяване, ще бъдат забавянията в доставките на критично оборудване.

Според компанията осигуряването на оборудване и работна сила остава най-голямото предизвикателство.