Втората световна война, падането на Берлинската стена и разпадането на Съветския съюз... След всички тези повратни моменти европейските държави заложиха на „глобализацията“ и изградиха нов ред. Европа, която остави сигурността на САЩ, а производството – на Китай, изгради благоденствието си върху тези условия. Макар този модел да беше успешен, днес той е изправен пред сериозни предизвикателства.

Само преди няколко години държавите от Европейския съюз обсъждаха влиянието на дизеловите автомобили върху атмосферата и планираха въвеждането на „въглероден данък“ за животновъдите. През февруари 2022 г. обаче руските военни колони, достигнали украинската граница, поставиха началото на нова епоха.

Днес Европа е изправена пред ситуация, в която САЩ заявяват, че ще намалят своя защитен ангажимент, някои съвместни отбранителни проекти са замразени, а европейските държави изпитват сериозни затруднения относно това какво и как да произвеждат.

Приоритет ли е съвместното действие или националният интерес?

Отговорът, който държавите членки на Европейския съюз ще дадат на този въпрос, ще бъде определящ за близкото бъдеще.

Не е тайна, че някои държави членки на ЕС се противопоставят на сътрудничеството с Анкара в областта на отбранителната индустрия. От едната страна са държави, които не допринасят съществено нито за НАТО, нито за ЕС, но използват правото си на вето срещу Тюркийе като израз на собствените си политически амбиции.

От другата страна са държави, които, макар и да заемат важна позиция в ЕС, поставят националните си интереси над бъдещето на Съюза. Общият им подход е да изградят много по-тясно сътрудничество с Тюркийе, основано на взаимна изгода, независимо от общата политика на ЕС.

След Срещата на върха на НАТО може да започне нов етап

Не е случайно, че за кратко време Тюркийе подписа двустранни проекти в областта на отбранителната индустрия с Испания, Португалия, Франция, Румъния и Италия. В момента източноевропейските държави, Балканите и водещите страни в ЕС се обръщат към Анкара за сътрудничество в отбранителната индустрия.

Основният подход е сигурността да бъде поставена над всички останали теми.

Безспорно приоритет е държавите от ЕС да действат заедно, да развият производствената си база в рамките на континента и да изградят самостоятелен отбранителен капацитет. Доколко обаче страните от ЕС разполагат с необходимата инфраструктура, човешки ресурси и способност за координирани действия, остава открит въпрос.

Към всичко това трябва да се добави и може би най-важният фактор – времето. Почти всички са единодушни, че Европа не разполага с достатъчно време, за да изгради всичко сама.

На този фон става още по-ясно значението на Срещата на върха на НАТО, организирана под домакинството на Тюркийе, особено по отношение на ролята ѝ като мост между турската отбранителна индустрия и държавите членки на НАТО и ЕС.

В крайна сметка решението на Европейския съюз относно сътрудничеството с турската отбранителна индустрия ще окаже пряко влияние върху бъдещето на континента. Ако турските продукти от отбранителната индустрия получат по-широк достъп до европейския пазар, е напълно възможно да говорим за една съвсем различна Европейска съюз.