Съединените щати и Израел са използвали над 3000 прецизни боеприпаса и ракети-прехващачи през първите 36 часа от атаката срещу Иран, започнала на 28 февруари. Според анализатори това показва сериозна уязвимост във веригите за доставки на тези държави.
Анализатори от Payne Institute for Public Policy изчисляват, че в отговор Иран е използвал повече от 1000 оръжия в региона. Те включват около 380 балистични ракети, приблизително 700 безпилотни летателни апарата Shahed и около 50 ракети за противовъздушна отбрана.
Иранските атаки предизвикаха мащабни операции по прихващане в Съединените щати, Израел и страните от Персийския залив, като Техеран е насочил контраудари срещу всички тези държави.
В началото на атаките американските сили използваха различни ударни системи, включително 210 прецизни бомби JDAM, насочени срещу ирански радарни системи, 120 крилати ракети Tomahawk, 120 нискобюджетни дрона и 90 противорадарни ракети AGM-88.
По оценки израелските сили също са извършили мащабни удари, използвайки около 280 управляеми бомби Spice, 140 комплекта за умни бомби, 70 свръхзвукови ракети Rampage и 50 крилати или баражиращи ракети Delilah.
Самолетите за прихващане изиграха ключова роля
За неутрализиране на иранските атаки широко бяха използвани и системи за противовъздушна отбрана.
Съединените щати изстреляха около 180 морски ракети-прехващачи SM-2, SM-3 и SM-6, 90 ракети Patriot PAC-2 и PAC-3 и 40 ракети THAAD. Израел използва 70 ракети-прехващачи Tamir от системата Iron Dome, 40 ракети Arrow и 35 ракети от системата David’s Sling.
Според оценки регионални партньори също са участвали в противовъздушната отбрана, като страните от Персийския залив са изстреляли около 250 ракети Patriot PAC-3 и 30 ракети THAAD.
Медийни доклади сочат, че интензивният обмен на ракети и дронове е разкрил по-широко стратегическо предизвикателство.
Въпреки че отбранителните системи на съюза между Съединените щати и Израел до голяма степен са успели да прихванат входящите атаки, цената и количеството на използваните боеприпаси създават значителен натиск върху западните вериги за доставки.
Попълването на тези арсенали е не само финансово предизвикателство, но и проблем, свързан с доставките на критични минерали като кобалт, волфрам и редкоземни елементи, необходими за системите за насочване, електрониката и ракетните двигатели.
Много от тези материали се доставят от ограничен брой доставчици, като Китай доминира на редица ключови пазари за минерали. Това поражда опасения, че продължителен конфликт може да разкрие слабости в производствения капацитет на западната отбранителна индустрия.
