Замисляли ли сте се някога дали изпитваме любов, гняв или радост по един и същ начин в различните култури и езици? Например, на английски казваме "love", на турски "sevgi", а на унгарски "szerelem". Но дали тези думи носят същите чувства и идеи и в трите езика?

Учени от Университета Северна Каролина в Чапъл Хил и Института "Макс Планк" направиха интересно проучване за това как различните езици изразяват емоции. Те изследваха как се изразяват емоции като гняв, страх и радост в почти 2500 езика по целия свят. Техните открития, публикувани в списание Science, бяха наистина удивителни.

Изглежда, че начинът, по който мислим за емоциите, може да зависи от езика, който говорим. Някои думи за емоции са толкова уникални, че сякаш принадлежат само на една култура. Например, немската дума "Sehnsucht" се отнася до силно желание за различен живот и няма пряк превод на много други езици. Също така, думата "awumbuk" от езика на народа Байнинг от Папуа Нова Гвинея описва чувството на празнота, когато гостите си тръгнат.

Но не става въпрос само за уникални думи. Какво да кажем за емоциите, които се назовават по-често в различните езици?

Изследователите проучиха думи с множество значения. Например, на български думата "чудно" може да означава и странно, и прекрасно. Те откриха, че макар някои емоции да имат подобни имена в различните езици, техните значения могат да бъдат много различни.

Например, в някои езици "изненадата" е тясно свързана със "страха", докато в други е свързана с "надеждата" и "желанието". По подобен начин "тревожността" може да бъде свързана с "гнева" в един език и с "тъгата" в друг. Дори понятието "гордост" може да предизвика различни емоции - било то положителни или отрицателни - в зависимост от културния контекст.

Изследването също така показа, че езиковите семейства, които са географски по-близки, често имат сходни начини за групиране на емоциите. Но въпреки всички тези различия, имаше някои универсални модели. Всички езици правят разлика между приятни и неприятни емоции, както и между тези, които включват ниски или високи нива на възбуда. Например, много малко езици бъркат спокойствието на тъгата с интензивността на гнева или смесват щастието на радостта със съжалението за грешка.

Това подкрепя идеята, че определени основни емоции са вградени в нашия мозък - нещо, което споделяме с другите бозайници. Въпреки това, през хилядолетията хората са надградили тези основни емоции, създавайки разнообразен спектър от емоционално изразяване.

Така че следващия път, когато чуете някой да се позовава на емоция на друг език, помнете, че историята и културата може да са я превърнали в нещо малко по-различно от това, което вие познавате.