Китай изпрати армията, флота, военновъздушните и ракетните си сили, за да обкръжи Тайван в рамките на мащабни учения, които Пекин определи като подготовка за „прецизни удари“ и блокада на острова. В отговор Тайван разположи самолети, кораби и наземни ракетни системи в района.
Ученията във вторник бяха насочени към изпращане на „строго предупреждение и мощно възпиране“ към предполагаеми сепаратисти в Тайван, заявиха от Пекин. Те включваха „патрули за бойна готовност по море и въздух, съвместно завладяване на цялостно превъзходство, атаки по морски и наземни цели, както и блокада на ключови райони и морски маршрути“, обясни старши полковник Ши И, говорител на Източното командване на китайската армия.
Въоръжените сили на Пекин „се приближават до остров Тайван от различни посоки“, добави той. Ученията включваха също така тренировки за „многопосочни прецизни удари“, според изявление на Източното командване.
Видеоклип, споделен от военните в платформата Weibo, показа кадри с оръжия, преплетени с анимации на Сун Укун, легендарния Крал на маймуните от класическия китайски роман „Пътешествие на Запад“. Видеото завършва с китайски сили, които изглежда използват сателити за маркиране на цели в Тайван, последвано от серия ракетни експлозии, докато множество Сун Укун атакуват гигантско чудовище жаба.
Графика, споделена от военните, изобразяваше висшия тайвански служител Лай Чинг-те като насекомо, което се пече на открит огън. „Упоритото настояване на тайванските власти за независимост на Тайван и безплодният им опит да разделят страната чрез външна подкрепа... са обречени на провал“, заяви говорителят на китайското външно министерство Гуо Дзякун.
Тайван съобщи, че е разположил самолети и кораби, както и наземни ракетни системи, в отговор на текущите учения и обвини Пекин, че е „най-големият създател на проблеми в света“.
Ученията се провеждат след като американският министър на отбраната Пийт Хегсет заяви в Япония в неделя, че Съединените щати ще осигурят „възпиране“ в Тайванския проток и нарече Пекин „агресивен“.
През последните години Китай увеличи разполагането на изтребители и военноморски съдове около Тайван. Според тайванското министерство на отбраната Китай е разположил 21 военни кораба около острова, включително групата самолетоносачи „Шандун“, заедно със 71 самолета и четири кораба на бреговата охрана. Не са били засечени реални стрелби, уточниха от министерството.
Това е най-големият брой военни кораби, засечени за един ден от май миналата година, когато бяха докладвани 27 военноморски съда, и най-много самолети от октомври, когато бяха засечени 153, според данни на AFP.
Напрежението в Тайванския проток се засили, след като тайванският висш служител Лай встъпи в длъжност през май 2024 г. Лай нарече Китай „враждебна чужда сила“ и предложи мерки за борба с нарастващия китайски „шпионаж и инфилтрация“.
Потенциална точка на конфликт
Във Вашингтон президентът Доналд Тръмп „подчертава важността на поддържането на мир в Тайванския проток“, заяви прессекретарят на Белия дом Каролайн Левит. Тя повтори американската „опозиция срещу всякакви едностранни опити за промяна на статуквото чрез сила или принуда“.
Европейският съюз обвини Китай в увеличаване на напрежението в протока чрез провеждане на военните учения и призова всички страни да „проявят сдържаност“.
Китай е провеждал множество мащабни учения около острова през последните години, често описвани като репетиции за блокада и завземане на територията. Анализатори предполагат, че Китай е по-вероятно да се опита да блокира Тайван, отколкото да започне пълномащабна инвазия, която би била по-рискова и би изисквала огромно военно разгръщане.
Тайванският военен експерт Су Цзу-юн каза пред AFP, че ученията изглежда са със сходен мащаб с тези от май и октомври, наречени „Съвместен меч“.
Провеждането на учения веднага след посещението на Хегсет в Азиатско-тихоокеанския регион показва, че Китай тества администрацията на Тръмп, каза Лин Ин-ю от университета Тамканг.
Китай се противопоставя на американската подкрепа за острова. През 1979 г. Вашингтон прие политика „Единен Китай“, признавайки Китайската народна република (Китай) и прекратявайки признаването на Република Китай (Тайван), като заяви, че Китай е „единственото легално правителство на Китай“.
САЩ обаче не са приели исканията на Пекин да признаят китайския суверенитет над Тайван, който Китай смята за свой откъснал се регион, който един ден ще бъде обединен с континентален Китай.
Тайван — водещ производител на полупроводникови чипове — е потенциална точка на напрежение между Китай и Съединените щати, които са най-важният партньор за сигурността на острова.
Докато САЩ са законово задължени да предоставят оръжия на Тайван, Вашингтон отдавна поддържа „стратегическа неяснота“ относно това дали ще разположи военни сили за защита на острова от китайска атака.
Спорът между Китай и Тайван датира от 1949 г., когато националистическите сили на Чан Кайшек от партията Гоминдан избягаха в Тайван след загубата на китайската гражданска война срещу комунистическите бойци на Мао Дзедун.
Тайван се възприема като суверенна държава, но се въздържа от официално обявяване на независимост, което е червена линия за Пекин.
Само 11 държави и Ватикана признават претенцията на Тайван за държавност.
