Макар, че обикновено сравняваме ерата на големите данни и изкуствения интелект с революцията на парната машина, географските открития също могат да предложат различна отправна точка в това отношение.

Докато тези открития водят човечеството към създаването на нови търговски, икономически и политически структури, те не осигуряват равни възможности за всички.

Дори при писането на историята липсва емпатия в термина "откритие" на Америка. Цивилизациите са съществували в Америка още преди 1493 година.

Тази едностранчивост в разбирането на историята изисква повече емпатия и е неадекватен и опасен подход към образоването на бъдещите поколения.

Днес, за да могат системите с изкуствен интелект да помагат на човечеството в разгадаването на мистериите на вселената, в подобряването на земеделието, за осигуряването на храна за всички, и в разработването на превантивни здравни услуги, трябва да постигнем нещо, което човечеството досега не е успяло: справедливо технологично развитие.

За това е необходимо правно регулиране, което непременно да включва етика.

Имено затова е от съществено значение развитието и използването на системи с изкуствен интелект, които са много по-обхватни и практични от други технологии, които да бъдат регулирани чрез законова рамка.

С тази цел през декември 2023 г. в Европейския съюз беше постигнато временно споразумение за най-обхватното регулиране на развитието и използването на изкуствен интелект в света.

Нека обаче се върнем назад в историята на одисеята по регулирането на изкуствения интелект.

До края на 2010-те години законодатели, юристи, учени в областта на правото, инженери и социални учени, работещи в сферата на изкуствения интелект, имаха един основен въпрос: Какво трябва да се направи?

Отговорите на този въпрос доведоха до създаването на етични рамки за изкуствения интелект, които бяха публикувани от редица институции по света в края на 2010-те години.

Някои от тези етични рамки за ИИ, като Ръководните принципи на ЕС за етичен изкуствен интелект (2019), послужиха като основа за предстоящи регулации.

През същото десетилетие много държави по света публикуваха и Национални стратегии за изкуствен интелект, включително SWOT анализи.

Една от най-обширните от тези стратегии беше първият Национален доклад за стратегията на Тюркийе за изкуствен интелект, който беше публикуван през 2021 г. от Министерството на индустрията и технологиите и Офиса за цифрова трансформация на президентството на Турция. Неговата работа подкрепя цифровата пътна карта на страната.

2021 година бе също толкова важна за стратегията на ЕС за изкуствен интелект, тъй като групата от 27 държави-членки реши да създаде общ регулаторен механизъм.

Въз основа на Ръководните принципи за етика на изкуствения интелект от 2019 г., Европейската комисия предложи регулация на ИИ системите през 2021 г., която вече почти е достигнала своята окончателна форма.

Очаква се тя да бъде публикувана в Официалния вестник на ЕС преди края на 2024 г.

Очаква се тя да бъде публикувана в Официалния вестник на ЕС преди края на 2024 г.

Камънистите пътища

Пътуването обаче не беше лесно, а понякога пътищата бяха каменисти.

През ноември 2023 г., веднага след проведената от Великобритания Съвет за безопасност на изкуствения интелект и изпълнителната заповед на САЩ относно изкуствения интелект, тройката на ЕС – Франция, Германия и Италия – публикува неофициален текст, който беше насочен към запазване на технологично неутралния и базиран на риска подход на Закона за изкуствения интелект на ЕС. Те посочиха, че рисковете, свързани със системите за машинно обучение, произтичат от начина на тяхното прилагане, а не от самата технология.

Те настояха, че вместо законови регулации, трябва да бъдат въведени етични кодекси за основните модели на генеративния изкуствен интелект, което усложни работата по Закона за изкуствения интелект на ЕС.

За щастие, след дълги усилия, бе постигнат компромисен текст и усилията на много години най-накрая получиха своята награда: Законът за изкуствения интелект на ЕС. Освен това, наскоро беше създаден AI борд, който да осигури ефективното прилагане на закона.

Както е подчертано в първата статия от компромисния текст на Закона за изкуствения интелект, целта на този регламент е да осигури високо ниво на защита на здравето, безопасността, основните права, демокрацията, правовия ред и опазването на околната среда. Обхватът на Закона за изкуствения интелект е извън територията на ЕС, по подобие на Общия регламент за защита на данните (GDPR).

Независимо дали са установени в рамките на ЕС или не, Законът за изкуствения интелект се прилага за доставчиците на системи за изкуствен интелект, ако те възнамеряват да поставят своите продукти на пазара на ЕС или да ги предоставят за използване в ЕС.

Следователно, ако турска или американска компания иска да продава или пусне в експлоатация свой продукт на територията на ЕС, тя трябва да спазва правилата на Закона за изкуствения интелект.

В текста на Закона за изкуствения интелект на ЕС е приет технологично неутрален подход. Това се дължи на факта, че Законът трябва да бъде устойчив на бъдещи технологични промени в условията на бързо развиващите се технологии.

По този начин, системи за изкуствен интелект, които ще се използват в сравнително нови технологии като разширената реалност (AR) и интерфейсите между мозъка и машините (технология, на която разчита Neuralink на Илон Мъск), които скоро ще бъдат част от ежедневието ни благодарение на новото поколение безжични комуникационни технологии, също могат да бъдат обхванати от регламента.

Рисково ориентиран подход

Законът за изкуствения интелект на ЕС също така следва рисково ориентиран подход. Рискът тук се разбира като заплахи за здравето, безопасността и основните права. Този подход, основан на риска, се отнася до правна рамка за съответствие, която е пропорционална на опасностите, които системите за изкуствен интелект могат да представляват.

Системите за изкуствен интелект, които водят до неприемливи рискове, са забранени. Например, системите за разпознаване на емоции, използвани на работни места или в учебни заведения, се считат за неприемливо рискови.

Следователно, според Закона на ЕС за изкуствения интелект, всяка система, която се използва за оценка на настроението на работниците (дали са тъжни или щастливи), или за наблюдение на вниманието и настроенията на учениците, ще бъде забранена. Всеки доставчик на технологии за образование, базирани на изкуствен интелект, трябва да вземе предвид това, когато навлиза на пазара на ЕС.

От друга страна, ако дадена система за изкуствен интелект представлява висок риск, както е дефинирано в регламента на ЕС, доставчиците на тези системи са задължени да изпълнят условията за одит и други изисквания, посочени в регламента.

Според Закона за изкуствения интелект, инструментите за подбор на кандидати за работа по време на наемането на персонал са пример за високорискови AI системи. Откакто тези инструменти започнаха да се използват за обяви за работа или интервюта, възникнаха редица правни въпроси, свързани с пристрастия и дискриминация.

Затова, както и всеки друг доставчик на високорискови AI системи, доставчиците на технологии за управление на човешки ресурси трябва да имат предвид изискванията за спазване на регулациите и свързаните с това задължения.

Още по-строги задължения са наложени на доставчиците на общо предназначение AI модели като ChatGPT на OpenAI. Според компромисния текст, тестването на AI система в реалния свят няма да бъде забранено, ако се приложат необходимите предпазни мерки.

Същевременно, с цел да се подкрепи иновациите, AI системите и модели, които са специално разработени и въведени в експлоатация единствено за научни изследвания и разработки, са изключени от обхвата на Закона за изкуствения интелект.

До пускането на ChatGPT от OpenAI през 2022 г., някои твърдяха, че етичните принципи и/или кодексите на поведение са достатъчни за предотвратяване на рисковете от AI системи.

Основно в САЩ съществуваше общото мнение, че всяко регулиране ще възпрепятства иновациите. Това бе и причината, поради която САЩ не се впускаха в усилия за регулиране на AI.

Вместо това, още по времето на президентството на Обама, бяха разработени пътни карти за развитието на AI. Все пак, подходът на „минимално регулиране и максимални иновации“ се оказа недостатъчен, тъй като големите езикови модели крият много рискове, които не могат да бъдат решени единствено чрез етични рамки.

Затова, изпълнителен указ на президента на САЩ относно изкуствения интелект бе публикуван непосредствено преди срещата на върха за безопасността на AI, проведена през ноември 2023 г. в Лондон.

Гледайки към САЩ, можем да кажем, че регулирането вече не е далечна перспектива. Бързото развитие и възможните последици от модела ChatGPT на компанията OpenAI, представен публично през 2022 г., вече започват да се отразяват в Съединените щати.

Рисковете за конфиденциалността и сигурността на генериращите изкуствен интелект модели са значително по-високи от тези на предишните технологии, поради което минимизирането на тези рискове е възможно само чрез технологични мерки и ефективни законови регулации.

На тази основа законодателните мерки относно изкуствения интелект вече са част от дневния ред на САЩ. На 30 октомври бе обявен най-обхватният правен регламент за изкуствен интелект в САЩ в рамките на изпълнителен указ.

Указът изисква от компаниите, развиващи изкуствен интелект, да бъдат по-прозрачни относно начина, по който функционират техните модели. Според него ще бъдат въведени нови стандарти, като например етикетиране на съдържание, създадено от изкуствен интелект.

Целта на указа е да увеличи „сигурността и безопасността на изкуствения интелект“, според Белия дом. Въпреки това има съмнения относно ефективността му, като се твърди, че той е „твърде мек“ и обвързаността му е спорна.

Забележително е, че текстът включва задължение за разработчиците да споделят резултатите от тестовете за сигурност на нови модели изкуствен интелект със съответните органи на правителството на САЩ, ако тези тестове показват, че технологията може да представлява риск за националната сигурност.

Година 2024 обещава да бъде решаваща в усилията за регулиране на развитието и внедряването на изкуствен интелект, като предстои приемането на реални закони, подкрепящи правните рамки, свързани с данъчните стратегии.

Тъй като данните и контролът върху тях определят революцията в изкуствения интелект, регулирането на управлението на данни, защитата на личната информация и правните рамки за открити данни ще формират основата на законодателството относно изкуствения интелект, заедно със специфичните правила за тази технология.

За да изградим светло бъдеще, е от съществено значение да намерим формула за правна рамка за изкуствения интелект, от която всички да могат да се възползват.

В книгата си „Хобитът“ Дж. Р. Р. Толкин казва, че съвършените и безпроблемни неща не създават истории; всъщност, всяка история заслужава да бъде разказана в сложни и трудни времена.

Днес, както често се е случвало, живеем в предизвикателни и несигурни времена. По тази причина е много по-смислено да бъдем реалисти, отколкото просто оптимисти.

Цитатът на Толкин ще ни води, докато всички ние създаваме нови истории в живота си през 21-ви век.