Според археолозите откриването на 4000-годишен укрепен град, скрит в оазис в съвременна Саудитска Арабия, разкрива как животът по онова време бавно се променя от номадски към градски.
Останките от град ал-Натах, дълго време бяха скрити от оградения със стени оазис Хайбар насред пустинята в северозападната част на Арабския полуостров.
В рамките на разкопките начело с френския археолог Гийом Шарлу беше открита древна стена с дължина 14,5 километра.
Шарлу в изявление за списанието PLOS One отбеляза, че френско-саудитския екип от изследователи е установил "тези стени са организирани около селище“.
Големият град, който е бил населяван от около 500 жители, е построен около 2400 г. пр. н. е. по време на ранната бронзова епоха, твърдят изследователите.
„Изоставен е около хиляда години по-късно. Никой не знае защо", пояснява Шарлу.
Когато бил построен ал-Натах, градовете процъфтявали в района на Левант по протежение на Средиземно море от днешна Сирия до Йордания.
Северозападна Арабия по онова време се е смятала за безплодна пустиня прекосявана от пастирски номади и осеяна с гробища.
Това беше допреди 15 години, когато археолозите откриха укрепления, датиращи от бронзовата епоха в оазиса Тайма, на север от Хайбар.
Това „първо съществено откритие“ накара учените да погледнат по-отблизо тези оазиси, пояснява Шарлу.
„Бавен урбанизъм“
Черните вулканични скали, наречени базалт, прикриват стените на ал-Натах толкова добре, че "защитават мястото от незаконни разкопки", каза Шарлу.
Но наблюдението на обекта отгоре разкрива потенциални пътеки и основи на къщи, което предполага къде археолозите трябва да копаят.
Шарлу отбелязва, че са открили основи, „достатъчно здрави, за да поддържат лесно поне едно- или двуетажни“ домове и че има още много работа, за да се разбере мястото.
Но предварителните им открития рисуват картина на град с площ от 2,6 хектара с около 50 къщи построени на хълм, оборудван със собствена стена.
В гробовете в некропола са открити метални оръжия като брадви и кинжали, както и камъни като ахат, което показва сравнително напреднало общество за периода.
Части от керамика "предполагат относително егалитарно общество", се казва в проучването. Те са "много красива, но много проста керамика", добавя Шарлу.
Размерът на укрепленията - които могат да достигнат около пет метра (16 фута) височина - предполага, че ал-Натах е бил седалището на някакъв вид могъща местна власт.
Тези открития разкриват процес на "бавен урбанизъм" по време на прехода между номадски и по-уседнал живот в селището се казва в проучването.
Например, укрепените оазиси може да са били в контакт един с друг в район, все още до голяма степен населен от пасторални номадски групи. Такъв обмен може дори да е положил основите на „пътя на тамяна“, по който се търгували подправки, тамян и смирна от Южна Арабия до Средиземно море.
Ал-Ната е малък в сравнение с градовете в Месопотамия или Египет през този период.
Но в тези огромни пустинни пространства изглежда има „друг път към урбанизация“ от подобни градове-държави, един „по-скромен, много по-бавен и доста специфичен за северозападната част на Арабия“, обяснява Шарлу.
