ОИСР публикува доклада си „Икономически перспективи“ в рамките на заседанието на Министерския съвет на организацията, проведено на 3 и 4 юни под мотото „Под натиск“.

Според доклада войната между САЩ/Израел и Иран поставя на изпитание устойчивостта на световната икономика, като несигурността относно продължителността и мащаба на конфликта продължава.

Дори след края на войната възстановяването на повредената инфраструктура, транспортните маршрути и нормализирането на световните вериги за доставки може да отнеме месеци, което ще продължи да оказва натиск върху икономиката.

Поскъпването на петрола, втечнения природен газ, земеделските и индустриалните суровини, особено в страните от Персийския залив, увеличава инфлационния натиск в много държави. Азиатските икономики, които са зависими от вноса от Близкия изток, остават сред най-уязвимите към настоящи и бъдещи сътресения.

Поради извънредната несигурност ОИСР разглежда два възможни сценария за развитието на световната икономика през следващите 18 месеца. Те зависят от развитието на енергийната криза, времето за постигане на трайно решение на конфликта и предприетите политически мерки.

При сценарий на „ограничени по време смущения“, при който последствията от войната са осезаеми, но сравнително краткотрайни, организацията предполага, че производството и търговията с енергия в страните от Персийския залив постепенно ще се нормализират от третото тримесечие на тази година, а ограниченията в доставките на енергия за Азия ще останат ограничени.

Според този сценарий световният икономически растеж ще се забави от 3,4 процента през 2025 година до 2,8 процента тази година, след което ще се повиши до 3,1 процента през 2027 година.

Очаква се основните лихвени проценти в големите икономики да останат стабилни през тази година, а ценовият натиск да бъде ограничен и да отслабне през 2027 година.

Инфлацията в страните от Г-20 се прогнозира да се повиши от 3,4 процента през 2025 година до 4 процента тази година, преди да се забави до 3,1 процента през 2027 година.

ОИСР посочва, че ако бъде постигнато трайно примирие и цените на енергията спаднат допълнително, световният растеж може да бъде по-висок. Допълнително понижение от 10 процента на цените на петрола, газа и торовете през втората половина на годината би увеличило глобалния растеж през 2027 година с 0,1 процентен пункт и би намалило инфлацията с 0,3 пункта.

При сценарий на „продължително прекъсване“, ако мир не бъде постигнат до края на 2027 година, прекъсванията в производството и износа на енергия от страните в Персийския залив могат да продължат до втората половина на 2027 година.

Според този сценарий е възможен сериозен недостиг на енергийни, земеделски и индустриални продукти, което може трайно да засегне производителността и инвестициите.

В резултат на това световният икономически растеж може да се понижи до 2,1 процента тази година и до 1,8 процента през 2027 година, като много икономики могат да изпаднат в рецесия, а безработицата да се увеличи.

В този сценарий глобалната инфлация може да се повиши с 0,4 процентни пункта тази година и с 1,3 пункта през 2027 година, а лихвените проценти в много държави може да бъдат увеличени с 50–75 базисни пункта.

Очаква се турската икономика да нарасне с 3,1 процента тази година

Според прогнозите на ОИСР икономиката на Тюркийе ще нарасне с 3,1 процента тази година и с 3,8 процента през 2027 година.

Очаква се високите цени на енергията и суровините да ограничават вътрешното търсене, но подобряването на потребителското доверие към края на годината и очакваното намаление на лихвите да подкрепят потреблението и инвестициите.

С продължаването на процеса на дезинфлация годишната инфлация в Тюркийе се очаква да спадне под 20 процента през първата половина на 2027 година. В същото време ескалацията на напрежението в Близкия изток и евентуалният нов ценови натиск се разглеждат като сериозен риск за този процес.

ОИСР подчертава, че поддържането на строга парична политика остава ключово за ограничаване на инфлационните очаквания и че бъдещи увеличения на лихвените проценти не бива да бъдат изключвани.

Според организацията Тюркийе е в по-сигурна позиция от много други държави по отношение на преките рискове за доставките, тъй като по-голямата част от вноса на петрол, природен газ и торове не идва от Персийския залив. Въпреки това турската икономика остава уязвима към слабия растеж на търсенето в Европа и към засиленото присъствие на Китай на трети пазари, особено в производствения сектор.