Идеи, които някога бяха маргинализирани и ограничени до политическите периферии, днес все по-често навлизат в германския обществен живот — и според експертите тази тенденция подкопава демократичните основи на страната.

Последните резултати от дългогодишното проучване Die Mitte показват, че един от всеки пет германци, който се определя като част от „основния поток“, вече не отхвърля открито крайнодесни твърдения.

Според изследователите това е най-ясната нормализация на крайната десница, наблюдавана през последните десет години.

Андреас Цик, един от ръководителите на изследването, казва:
„Виждаме ясно, че в самия център на обществото — в демократичната средна класа — крайнодесните чувства, разкази, образи и светогледи се споделят все по-често.“

Той предупреждава, че подкрепата за агресивен национализъм и шовинизъм е достигнала 20%. Един от ключовите аргументи на крайната десница — че „да бъдеш германец е въпрос на кръв и произход“ — вече излиза извън рамките на обичайните екстремистки среди.

В интервю за Анадолската агенция Цик обяснява:
„Крайната десница се опитва да наложи идеята, че германската нация е природно, исторически дадено единство. Тази идея днес е много по-разпространена в центъра на обществото. Това е знак за нормализация.“

Нарастваща враждебност, намаляващо доверие в демокрацията

Проучването, проведено през 2024–2025 г., показва покачване на антидемократични нагласи и растяща нормализация на крайно десни и ксенофобски възгледи — дори сред хора, които не подкрепят крайнодесните партии.

Изследователите установяват увеличение на предразсъдъците срещу мигранти, на стереотипното мислене и дискриминацията. В същото време доверието в основните демократични институции рязко спада, а симпатиите към авторитарни решения се разширяват.

Доверието в демокрацията е паднало от 14,3% през 2020–2021 г. до 21,5% недоверие през 2024–2025 г. Особено тревожен е скокът на хората, които поставят под въпрос легитимността на изборите — от 5,8% на 18,2%.

Беате Кюпер, съавтор на изследването, казва:
„Това е сигнал за намаляващо доверие и върви ръка за ръка със симпатии към крайнодесни идеи. Хората, които не вярват на демокрацията, са много по-склонни да приемат антидемократични предложения.“

Тя посочва три основни причини:
— разочарование от политически провали;
— усещане, че политическите елити не се интересуват от обикновените хора;
— привлекателността на популистки послания, които предлагат бързи и емоционални решения.

Драматична промяна сред младите германци

Най-голямата трансформация се наблюдава сред младите.

12,5% от германците на възраст 18–34 години изразяват открито ксенофобски възгледи — почти двойно повече от останалите възрастови групи.

Цик обяснява това с:
— последиците от пандемията,
— икономическите трудности,
— усещането, че политиците игнорират младите,
— жилищната криза и икономическата несигурност,
— ролята на социалните мрежи.

„Крайнодясната пропаганда в социалните мрежи е огромна — и тя формира политическите нагласи на младите поколения,“ предупреждава той.

С възхода на кратки, емоционални и агресивни видеа крайно десните послания достигат до млади хора с невиждана досега сила.

На изборите през февруари 2025 г. Алтернатива за Германия (AfD) получи 20,8% — най-високият национален резултат в историята си. В някои източни региони партията вече е водеща.

„30% смятат AfD за нормална партия“

Кюпер предупреждава, че грешни представи, антиимигрантски настроения и политическо недоволство променят образа на AfD в очите на много германци.

„Сега 30% — повече от всякога — гледат на AfD като на нормална партия,“ казва тя.
Въпреки това мнозинството германци остават силно обезпокоени от възхода на крайната десница.

През май германското разузнаване официално класифицира AfD като „доказано екстремистка организация“, която представлява заплаха за демокрацията.

Партията пропагандира етническо разбиране за германската идентичност и подкрепя политика за „връщане“ — код за депортиране на мигранти и натурализирани граждани, които „не се вписват“.

Кюпер предупреждава консервативните партии да не си сътрудничат с AfD, тъй като подобен ход би легитимирал екстремизма.

„Опитът на други европейски държави показва, че когато крайнодесните партии се приемат като нормални партньори, те не стават по-умерени — напротив, основните партии се изместват надясно.“

Тя заключава:
„Трябва да разпознаем крайнодясната заплаха и да я приемем сериозно. Историята на Германия ни учи — всеки може да бъде следващият в списъка.“