Международният валутен фонд (МВФ) прогнозира по-бавен икономически растеж и по-висока инфлация за Европа през 2026 г. поради енергийния шок, произтичащ от войната в Близкия изток.

Директорът на европейския отдел на МВФ Алфред Камер заяви, че регионът е изправен пред ново икономическо предизвикателство, изискващо силни макроикономически политики и структурни реформи.

Камер отбеляза, че Европейският съюз може да постигне темп на растеж само от 1,3% за текущата година.

МВФ предупреди, че тежък сценарий, включващ продължителен шок в предлагането и затягащи се финансови условия, може да доведе инфлацията до близо 5% и да въвлече ЕС в рецесия.

Прогнозата на МВФ за инфлацията за 2026 г. е 2,6% за Еврозоната, по-висока от прогнозата от 2,1% за 2025 г.

Очакванията на МВФ са 2,2% за скандинавските икономики, 10,8% за развиващите се европейски икономики, 4,4% за света и 2,8% за развитите икономики.

Европейската централна банка планира повишаване на лихвените проценти

Докладът на МВФ подчертава, че мерките за енергийна подкрепа без конкретна цел са непропорционално облагодетелстващи домакинствата с високи доходи.

Европейските правителства са изразходвали средно 2,5% от БВП си за пакети за енергийна подкрепа по време на енергийната криза през 2022 г.

Международната организация съветва политиците да избягват широки ценови ограничения и вместо това да прилагат целенасочени и ограничени във времето мерки за подкрепа.

Организацията предупреждава, че централните банки трябва да се съсредоточат твърдо върху закотвянето на инфлационните очаквания.

Докладът посочва, че Европейската централна банка планира кумулативно увеличение на лихвения си процент с 50 базисни пункта до края на тази година.

Камер подчерта, че страните с висока задлъжнялост нямат фискално пространство да увеличат бюджетните си дефицити и трябва да балансират всички мерки, свързани с енергетиката.

Оценките сочат, че инфлацията в Тюркийе, която беше сравнително по-слабо засегната от войната, ще падне до 28,6% тази година.