-Дик Чейни, който се превърна в един от най-влиятелните вицепрезиденти в историята на САЩ като заместник на Джордж У. Буш по време на събитията от 11 септември и катастрофалните войни в Афганистан и Ирак, почина в понеделник.

Той беше на 84 години.

Чейни изгради необичайно силна роля в традиционно второстепенната позиция на вицепрезидент и беше възприеман от мнозина като основна движеща сила зад решенията на Буш, който въвлече Америка в така наречената „война срещу тероризма“, включваща тъмни практики като извънсъдебни задържания, изтезания и спорния затвор в Гуантанамо.

Фигура на омраза за мнозина от левицата, Чейни направи забележителен обрат в края на живота си, когато се противопостави на успешната кампания на Доналд Тръмп за връщане в Белия дом през 2024 г.

Чейни, който беше бивш конгресмен и министър на отбраната, „почина поради усложнения в резултат на пневмония и сърдечносъдово заболяване“, според изявление на семейството, цитирано от американските медии.

„В продължение на десетилетия Дик Чейни служи на нашата нация, включително като началник на кабинета на Белия дом, конгресмен от Уайоминг, министър на отбраната и вицепрезидент на Съединените щати“, се казва в изявлението.

Като 46-тия вицепрезидент на страна Чейни заемаше поста от 20 януари 2001 г. до 20 януари 2009 г.

Позицията често е разочароваща за амбициозни политици, но макиавелистките умения на Чейни му осигуриха значително влияние зад кулисите.

Той помогна за утвърждаването на агресивна концепция за изпълнителната власт, вярвайки, че президентът трябва да може да действа почти без ограничения от страна на законодателите или съдилищата, особено по време на война.

Този подход доведе до въвличането на Буш във военни конфликти в Афганистан и Ирак и предизвика големи противоречия относно въздействието му върху гражданските свободи.

Неточни твърдения

Чейне роден в Линкълн, Небраска, на 30 януари 1941 г. и израства предимно в рядко населената западна част на Уайоминг.

Той посещава университета Йейл, но напуска престижното учебно заведение на Източното крайбрежие и завършва политически науки в Университета на Уайоминг.

Прекарва десет години в Конгреса като представител на Уайоминг, преди да бъде назначен за министър на отбраната от Джордж Х. У. Буш през 1989 г.

Чейни ръководи Пентагона по време на войната в Персийския залив през 1990-91 г., когато коалицията, водена от САЩ, изгони иракските войски от Кувейт.

Като вицепрезидент Чейни внесе своята неоконсервативна идеология в Белия дом и взе голяма роля в вземането на важни политически решения от повечето свои предшественици.

Чейни се възприеман като една от движещите сили зад решението за нахлуване в Ирак след атаките на Ал Кайда на 11 септември 2001 г. срещу Ню Йорк и Вашингтон.

Неговите неточни твърдения, че Саддам Хюсеин разполага с оръжия за масово унищожение, подхраниха призивите за война преди инвазията на САЩ през 2003 г.

Той беше изключително лоялен към Буш и беше възприеман като негов ментор по въпросите на външната политика.

Въпреки предпочитанието си за уединение, Чейни рядко оставаше извън заглавията в медиите.

Той веднъж изруга старши сенатор демократ в сената и случайно простреля приятеля си Хари Уитингтън в лицето по време на лов.

Професионалният му живот беше белязан от серия здравословни проблеми, предимно със сърцето – той претърпя пет инфаркта между 1978 и 2010 г., включително един през 2000 г., годината, когато той и Буш бяха избрани за Белия дом.

Той претърпя четворен байпас и му беше поставен пейсмейкър през 2001 г., който по-късно беше заменен.