Европейските съюзници все по-ясно се дистанцират от войната на САЩ и Израел срещу Иран, като демонстрират безпрецедентна стратегическа независимост в отговор на конфликта и на заплахите на Доналд Тръмп към НАТО.
Във вторник италианският премиер Джорджа Мелони прекрати отбранителното споразумение с Израел, малко след като защити папата, критикуван от президента на САЩ Доналд Тръмп.
Италия вече следва собствен курс, а САЩ са обезпокоени от задълбочаващата се пропаст с един от най-силните си съюзници в трансатлантическото пространство.
Това развитие подчертава нарастващите различия между САЩ и европейските им съюзници относно войната с Иран и начина, по който трябва да бъде разрешена кризата в Ормузкия проток.
Европейските държави твърдо отказват да участват във войната, която доведе до смъртта на хиляди хора в региона, тласна Ливан към нов конфликт, повиши цените на енергията и създаде несигурност за глобалната икономика.
Ето по-отблизо позициите на основните европейски държави:
Италия: „Ние не сме във война“
Италия прекрати отбранителното си сътрудничество с Израел и ясно се дистанцира от военната кампания. По-рано премиерът Джорджа Мелони заяви, че италианската територия няма да бъде използвана за атаки на САЩ или Израел и определи войната срещу Иран като действие извън рамките на международното право.
На 11 март Мелони подчерта: „Ние не сме във война и не искаме да влизаме във война“. В резултат на това италианските власти отказаха да позволят на американски бомбардировачи да преминават през авиобазата Сигонела, позовавайки се на конституционните ограничения за участие в „необявени войни“.
Дипломатическото напрежение се задълбочи и след спор между Мелони и Тръмп относно папа Лъв XIV. Папата изрази солидарност с палестинците и се противопостави на войната срещу Иран, което предизвика остра реакция от страна на Тръмп. Мелони защити папата и определи критиките като „неприемливи“, подчертавайки, че религиозните лидери не получават указания от политиците.
Тръмп заяви, че е „шокиран“ от позицията на Мелони и я обвини, че не помага на САЩ по въпросите за НАТО и Иран.
Позицията на Мелони получи и рядка двупартийна подкрепа в Италия. Лидерът на опозицията Ели Шлайн заяви, че нито един чуждестранен лидер няма право да заплашва или да проявява неуважение към италианското правителство.
Ватикан: Папа Лъв XIV осъжда „илюзията за всемогъщество“
Папа Лъв XIV остро разкритикува ескалиращия конфликт и се противопостави на войната срещу Иран.
На 11 април той заяви: „Спрете да се покланяте на себе си и на парите. Спрете демонстрацията на сила. Спрете войната.“
Тръмп отговори с критики, обвинявайки папата в слабост, но папата отвърна, че не се страхува нито от администрацията на Тръмп, нито от силни думи.
Германия: „Германия не е страна в тази война“
Берлин зае една от най-категоричните позиции срещу участие във военни действия. Канцлерът Фридрих Мерц заяви, че Германия няма да разполага сили в Ормузкия проток и няма да участва в опити за осигуряване на свободата на корабоплаването чрез военни средства.
Министърът на отбраната Борис Писториус още на 4 март заяви: „Германия не е страна в тази война. Бундесверът няма да участва“. Той предупреди, че започването на война е по-лесно от нейното приключване и подчерта липсата на ясна стратегия за изход от страна на САЩ, като призова за дипломатически решения чрез ЕС и ООН.
Великобритания: „Това не е нашата война“
Въпреки традиционно близките отношения със САЩ, Великобритания първоначално отказа да позволи използването на свои бази за американските атаки срещу Иран. По-късно беше уточнено, че евентуален достъп до бази ще бъде ограничен единствено до отбранителна подкрепа.
Още на 4 март Тръмп разкритикува Лондон, че действа твърде бавно, и се подигра на премиера Киър Стармър.
На 13 април Великобритания окончателно отказа да изпрати военноморски сили в Ормузкия проток. Стармър заяви, че конфликтът „не е нашата война“ и че страната няма да бъде въвлечена в него. Вместо това той призова за по-тясно сътрудничество с европейските партньори.
Испания: „Няма да бъдем ничий васал“
Испания се превърна в един от най-острите критици на войната. Мадрид затвори въздушното си пространство за американски самолети, свързани с конфликта, и подчерта, че базите му могат да се използват само за колективна отбрана в рамките на НАТО.
Премиерът Педро Санчес определи атаките срещу Иран като „безразсъдни и незаконни“, а правителството заяви, че категорично се противопоставя на „катастрофата“, причинена от войната.
Вицепремиерът Мария Хесус Монтеро заяви: „Няма да бъдем ничий васал. Няма да се поддаваме на заплахи и ще защитаваме нашите ценности.“
Франция: „Франция не е част от тази война“
Франция затвори въздушното си пространство за американски и израелски военни полети, свързани с конфликта. Президентът Еманюел Макрон предупреди, че действията могат да доведат до регионална катастрофа и подчерта, че Франция няма да участва в военна коалиция.
Френското правителство заяви, че няма да се присъедини към водена от САЩ операция за осигуряване на Ормузкия проток и вместо това призова за европейска инициатива за морска сигурност след намаляване на напрежението.
НАТО: разногласията се задълбочават
Войната срещу Иран разкри дълбоки разделения в НАТО. Алиансът ограничи ролята си до отбранителни мерки, като запази дистанция от конфликта.
Разгневен от липсата на подкрепа, Тръмп остро разкритикува НАТО, наричайки го „хартиен тигър“ и намеквайки, че САЩ могат да преразгледат членството си.
Той заяви: „Плащаме трилиони долари за НАТО, а те не бяха до нас“, като предупреди, че алиансът ще бъде подложен на сериозен преглед.
Генералният секретар Марк Рюте се опита да намали напрежението, докато бившият генерален секретар Йенс Столтенберг осъди атаките срещу Иран като нарушение на международното право.
Различията между САЩ и Европа показват задълбочаваща се трансформация в трансатлантическите отношения и поставят под въпрос бъдещото единство на съюза.
