Докато Газа преживява един от най-опустошителните периоди в съвременната си история, туркиня, прекарала 24 години в блокираната ивица, си спомня живот, пълен с въздушни удари, недостиг и непоколебима вяра.
След като се омъжва през 1999 г., Кевсер Йълмаз Джарада се мести в Газа, където живее цели 24 години.
„Преживях войните, блокадите и трудностите на хората в Газа заедно с тях. Смятам, че съм една от тях и се чувствам като жителка на Газа“, споделя тя.
Кевсер отбелязва, че до 2005 г. израелските заселници, завзели палестински земи в Газа, са живели в изоливани зони. „Те водеха луксозен живот във ферми, върху обширни земи, със собствени училища и фабрики“, казва тя.
Докато местното население се бореше с тежки икономически трудности и условията на интифадата – въстанието срещу израелската окупация - израелските заселници в Газа се наслаждаваха на комфортния живот, добавя тя.
„Жителите на Газа оказаха съпротива и не позволиха на окупаторите да живеят спокойно на тяхната земя. Хората сами освободиха земята си от окупаторите. След този период в Газа не остана нито един евреин,“ допълва тя.
„Животът спира в Газа, но образованието – нe“
Подчертавайки, че образованието е приоритет в Газа, Кевсер споделя: „Животът в Газа спира, но образованието – не. Дори по време на война, образованието продължава.“
Тя разказва, че децата обядват след училище, а след това обикновено прекарват време в джамиите, които функционират като социални центрове.
Кевсер обяснява, че преминаването през граничните пунктове в Газа е изключително трудно, а учениците или пациентите трябва да се регистрират месеци по-рано и да чакат обявяването на списъка с одобрени имена.
Прекъсванията на електрозахранването оформят ежедневието, добавя тя, обяснявайки, че електричеството се подава за 4-8 часа дневно, а понякога изобщо не се подава.
„Планирахме работата си около часовете, когато имаше ток. Ако имаше ток през нощта, тогава перях, гладех и готвех. Радвахме се, когато имахме осем часа ток. Достъпът до вода също беше ограничен“, споделя тя и добавя, че водата понякога е текла само на всеки два или три дни, което принуждава семействата да пълнят и съхраняват вода в резервоари.
Въпреки тези трудности, учениците успявали да завършат университетското си образование.
„Да наблюдаваме как хората в Газа остават благодарни въпреки всяка трудност, ни научи на ценен житейски урок“, казва тя.
Палестинците в Газа никога не казват „предаваме се“
Кевсер подчертава, че трудностите в Газа правят хората издръжливи.
„Животът беше труден, но винаги ги правеше по-силни. Жителите на Газа имат силна вяра; психиката им е много издръжлива. След всяка война те бързо се възстановяват и продължават живота си. Никога не казват ‘предаваме се, свършено е с нас’, защото знаят съдбата си и я приемат“, подчетава Кевсер.
Тя пътува до Тюркийе през лятото на 2023 г. по здравословни причини, а войната между Израел и Хамас избухва скоро след това. Тя отбелязва, че напрежението е ескалирало и Газа е преживявала почти ежегодни сблъсъци.
Според нея нарушенията срещу джамията Ал-Акса в окупирания Източен Йерусалим са мобилизирали хората в Газа.
„Хората в Газа се саможертваха, за да защитят джамията Ал-Акса. Те не питаха защо започна войната. Вместо това осъзнаха собствената си сила. В крайна сметка има една Газа, която от две години не е победена. Израел не успя нито да си върне всички пленници, нито напълно да окупира Газа. Затова Газа не е победена“, казва Кевсер.
Припомняйки периода след 8 октомври 2023 г., тя описва интензивните бомбардировки и сериозния недостиг под израелската блокада.
„Хората оцеляваха с вода от кладенци или морето, а понякога дори и в диворастящи растения“, казва тя, добавяйки, че нейните собствени деца са преживели две седмици само на вода и веднъж са използвали храна за пилета, за да направят хляб.
Тя отбелязва, че здравната система на Газа до голяма степен е рухнала, тъй като болниците са подложени на удари, оставяйки много ранени без лечение, докато задълбочаващата се жилищна криза е принудила хиляди да живеят в палатки или сред руините.
„Хората в Газа много добре знаят как да се възстановяват сами“
Обръщайки внимание на „рефлекса за самовъзстановяване“ на обществото в Газа, Джарада казва: „Щом настъпи примирие, джамиите се ремонтират и вярващие отново се събират. Това е центърът на единството и солидарността. След всяка бомбардировка домовете се ремонтират, улиците се почистват и животът продължава оттам, от където е спрял. Хората в Газа знаят много добре как да се възстановят.“
Тя подчертава, че гражданите на Газа са изключително щедри и че 24-те години, прекарани там, са я научили на благодарност, търпение и солидарност.
Кевсер добавя, че да отглежда децата си в Газа е било чест за нея и че светът е станал свидетел на устойчивостта и достойнството на местното население.
„Надявам се всички да имаме възможността един ден заедно да се помолим в свободен Йерусалим“, казва тя.
