Директорът на Международния валутен фонд (МВФ) Кристалина Георгиева предупреди, че глобалната икономика е теглена в две противоположни посоки - от негативния шок в предлагането на енергия и от положителния шок в търсенето, предизвикан от изкуствения интелект.
Георгиева заяви това пред присъстващите на събитие в Сингапур, предшестваща годишните срещи на МВФ и Световната банка, които ще се проведат в Тайланд през следващата седмица.
Тя заяви, че съчетанието от три фактора – напредъка на изкуствения интелект, рязкото поскъпване на енергията и рекордно високия публичен дълг – поставя под натиск световната икономика.
Изявленията на Георгиева идват на фона на продължаващите във Франция протести на гимназистите срещу влошаващите се условия в училищата и недостига на ресурси, докато правителството в Париж се опитва да овладее нарастващия бюджетен дефицит.
Глобалният публичен дълг е близо до най-високото си равнище от Втората световна война насам и скоро се очаква да надхвърли 100% от БВП, като развитите икономики са „най-големите нарушители“, подчерта Георгиева.
Тя посочи, че докато проблемите затрудняват доставките на енергия, центровете за данни за изкуствен интелект изискват все повече енергия, което кара световната икономика да се движи в различни посоки.
Георгиева отбеляза, че цените на петрола се задържаха над 100 долара за барел заради транспортните разходи и други рискове. Доставките на природен газ от Залива също остават сериозно ограничени, тъй като заплахите за корабоплаването през Ормузкия пролив продължават.
Хардуерът за изкуствен интелект и свързаните с него технологични продукти вече формират повече от една десета от световната търговия със стоки, заяви тя.
Оценките на МВФ са, че ако бъде използван правилно, изкуственият интелект може да добави до 0,5 процентни пункта към годишния световен икономически растеж.
Георгиева призова централните банки да запазят предпазливо по-строгата си позиция по отношение на паричната политика. Тя предупреди, че бумът на инвестициите в изкуствения интелект, енергийните шокове и високият публичен дълг могат да засилят инфлационния натиск.
