Белгия отхвърли плана на ЕС за използване на замразени руски активи за Украйна

Белгия отхвърли в сряда планa за използване на замразени руски активи в подкрепа на украинската икономика и военни усилия през следващите две години, като предупреди, че механизмът крие сериозни финансови и правни рискове.

Бюджетните и военни нужди на Украйна за 2026 и 2027 г. се оценяват на около 130 милиарда евро (около 150 милиарда щатски долара). Европейският съюз пое ангажимент да осигури този дефицит. До момента блокът е предоставил над 170 млрд. евро (197 млрд. долара) от началото на войната през 2022 г.

Най-големият наличен ресурс са именно замразените руски активи. По-голямата част от средстава са в Белгия — около 194 милиарда евро (около 226 милиарда щатски долара) към юни, а извън ЕС — в Япония са около 50 милиарда щатски долара, а по-малки суми — в САЩ, Обединеното кралство и Канада.

Европейската комисия (изпълнителният орган на ЕС) трябваше да представи по-късно в сряда подробности от предложението си да използва руските средства като обезпечение за покриване на значителните нужди на Украйна чрез т.нар. „заем за репарации“.

Белгийският външен министър Максим Прево заяви, че страната му счита тази опция за „най-лошата от всички, тъй като е рискова. Никога досега не е прилагано подобно нещо.“ Русия определи схемата като „кражба“

Четейки с усилие подготвени бележки пред журналисти в щабквартирата на НАТО в Брюксел, Прево с прекъсвания призова ЕС да заеме необходимите средства за Украйна от международните финансови пазари. „Това е добре познат, стабилен и утвърден вариант с предсказуеми параметри“, подчерта той.

„Схемата със заемите за репарации включва значителни икономически, финансови и правни рискове. Неприемливо е да се използват тези средства и да ни оставят сами да поемаме рисковете“, допълни той, като посочи, че предложенията на Комисията не отговарят на притесненията на Белгия.

Белгия се опасява, че базираната в Брюксел финансова клиринговa къща, държаща замразените активи — Euroclear, може да предприеме правни действия, ако Русия оспори каквото и да е използване на средствата или ако ходът навреди на нейния имидж и бизнес интереси.

Прево заяви, че Белгия има усещането, че нейните опасения не се чуват от европейските партньори

„Не търсим конфронтация с нашите партньори или с Украйна. Просто се стремим да избегнем потенциално катастрофални последици за една държава членка, от която се изисква солидарност, без в замяна да ѝ се предлага същата солидарност“, каза той.

По същество, държавите от ЕС биха отпуснали на Украйна около 140 млрд. евро (163 млрд. долара). Средствата няма да бъдат конфискувани като такива, тъй като Киев ще възстанови сумата след като Русия плати значителни репарации за огромните разрушения, причинени от войната.

Белгия получава известни данъчни приходи от активите, а натрупаните лихви също се използват за финансиране на кредитна програма за Украйна, организирана от Групата на седемте най-развити икономики.

Европейската централна банка се опасява, че планът за заем за репарации на ЕС може да подкопае доверието в единната европейска валута — еврото — на международните пазари. Лидерите на ЕС трябва да обсъдят схемата и икономическите и военните нужди на Украйна на среща в Брюксел на 18 декември.