Европейският съюз направи важна крачка към приемането на мащабна миграционна реформа, насочена към ускоряване на процедурите по депортиране и сключване на спорни споразумения за създаване на центрове за задържане извън територията на Съюза. Правозащитни организации сравниха новите мерки с твърдата миграционна политика на администрацията на Доналд Тръмп.

Заместник-министърът по миграцията на Кипърската гръцка администрация Николас Йоанидис, чиято страна председателства Съвета на ЕС, заяви, че новата рамка ще ускори процедурите по връщане и ще увеличи броя на депортациите на лица без законно право да пребивават в ЕС.

Според Euronews едва 29 процента от мигрантите, които нямат право да останат в Европейския съюз, действително напускат територията му.

Споразумението беше постигнато по време на т.нар. „триалог“ между трите основни институции на ЕС – Европейската комисия, Европейския съвет и Европейския парламент.

Критиците сравняват новите правила със стратегията за депортиране в трети държави, прилагана от администрацията на Тръмп. Междувременно британският план за изпращане на мигранти в Руанда не беше реализиран заради правни пречки.

Очаква се временното споразумение скоро да бъде одобрено от институциите на ЕС и от лидерите на държавите членки.

Съгласно новата система мигрантите вече могат да бъдат връщани не само в страните си на произход или в държави, с които имат връзка, но и в трети държави. Непридружените непълнолетни са изключени от обхвата на мярката, но семейства с деца могат да бъдат настанявани в центрове за връщане.

Държавите членки ще могат да сключват двустранни споразумения със страни извън ЕС за създаване на такива центрове. Най-малко пет държави, сред които Германия, Австрия, Нидерландия, Дания и Гърция, вече водят разговори в тази посока.

От 2024 година насам Европейският съюз постепенно затяга миграционната си политика. Председателят на Европейската комисия Ursula von der Leyen заяви, че новите мерки имат за цел да предотвратят повторение на миграционната криза от 2015 година.