През средата на 2007 година, случайно и любопитно разкопаване от местен жител на пустееща земя, използвана като пасище за добитък, разкрива едно от най-големите съкровища на мюсюлманския свят — изгубеният гроб на Ал Газали, полимат, широко признат за един от най-учените мюсюлмански учени в историята.
Откриването на неговия гроб в историческия град Тус — само на 24 км от втория по население град в Иран, Машхад — слага край на дългогодишното търсене на последното място за покой на човека, който оспорва аристотелевата гледна точка за сътворението на света и дори получава почетното звание Худжат ал Ислам (Доказателство на Исляма).
Но 15 години след откриването на гроба, той все още чака реновация и реставрация, докато природните елементи постепенно разрушават основите му. Въпреки всички постижения на Абу Хамид Мухаммад Ибн Мухаммад Ал Газали, който умира на 53-годишна възраст през 1111 г., неговият гроб все още не получава славата и уважението, които заслужава.
Скрита история
Има една завладяваща история за откриването на гроба. Местният жител, макар и не експерт, е бил наясно с историята на Тус, където великият персийски поет Фердоуси някога е живял и е създал най-известното си произведение, „Шахнаме“.
Заинтригуван от могилата на пасището, любопитният жител започва да копае и открива следи от стари структури. Той уведомява местните власти, които изпращат екип за инспекция на мястото.
Именно този екип открива основите на купола върху гроба на Ал Газали, който се намира на земя, управлявана от Астан Кудс Разави, най-голямата фондация в Иран.
В продължение на векове точното местоположение на гроба на Ал Газали е било обект на догадки и дебати сред ислямските учени и експерти. Няколко други гроба преди това са предизвиквали интерес, но по-късно са се оказвали само мемориали.
Например, един от тях се намира само на няколко километра от открития гроб, в двора на медресето Харуния, за което се смята, че е построено от абасидския халиф Харун ал Рашид.
Но надписът на гроба, носещ името на теолога, заедно с други детайли, сега е широко признат като маркер за неговата автентичност.
Освен Ал Газали, са открити и гробовете на четирима от неговите ученици в близост.
Селджукски стил
Основите на купола, първоначално осмоъгълно построен със селджукски архитектурни елементи, дават представа за това какво е било това място някога. Вероятно то не е оцеляло след разрушенията, причинени от нахлуващите монголи, които преминават през тези земи през първата половина на XIII век. Разрушеното състояние на купола е свидетелство за насилствените времена.
Днес гробът изглежда изоставен. С изключение на няколко петна от груба мазилка, използвана за прикриване на пукнатини, нищо не е направено за възстановяването на този археологически паметник.
Пренебрежението е още по-изненадващо, тъй като Иран е известен с усилията си за запазване на гробове с историческо значение.
Според изявление на Иранската фондация за благотворителност, в Иран днес има 8,167 имамзаде (синове или внуци на Дванадесетте имами) светилища. Според някои източници, много от тези светилища, представяни като имамзаде, са възникнали след Иранската революция през 1979 г.
Гробът на Газали не е единственият в това отношение. Трябва да се отбележи, че гробът на персийския учен Низам ал Мулк също не е в добро състояние, макар и да е в по-добро състояние от този на Газали. Както е известно, тези две имена, които са от една и съща географска област, имат изключително място в историята на ислямската цивилизация.
Влиянието на Низам ал Мулк върху ислямската държавна философия и влиянието на Газали върху мисълта са неоспорими.
Преди векове Ал Газали дълбокомислено казва: „Скъпи приятелю, твоето сърце е полиран огледало. Трябва да го изчистиш от воала на праха, който се е натрупал върху него, защото то е предназначено да отразява светлината на божествените тайни.“
Когато най-накрая прахът и паяжините бъдат премахнати от неговия гроб, той може би ще отрази живота и делото на Ал Газали върху свят, който се нуждае от неговите учения повече от всякога.
