Русия планира да изгради атомна електроцентрала на Луната
Централата ще захранва съвместни руско-китайски изследвания.
Русия планира да разположи ядрена електростанция на Луната през следващото десетилетие, за да осигури енергия за своята лунна космическа програма и за съвместна руско-китайска изследователска станция, на фона на надпреварата на големите сили в изследването на единствения естествен спътник на Земята.
Още откакто съветският космонавт Юрий Гагарин записа името си като първият човек в космоса през 1961 г., Русия се гордее с позицията си на водеща сила в космическите изследвания. През последните десетилетия обаче тя изостана от Съединените щати и особено от Китай.
Амбициите на Русия претърпяха сериозен удар през август 2023 г., когато безпилотната мисия Луна-25 се разби в повърхността на Луната при опит за кацане. В същото време Илон Мъск революционизира изстрелването на ракети-носители — област, в която Русия дълго време имаше водеща роля.
Руската държавна космическа корпорация „Роскосмос“ заяви в изявление, че планира да изгради лунна електроцентрала до 2036 г. и е подписала договор с авиокосмическата компания „Лавочкин“ за реализирането на проекта.
Роскосмос посочи, че целта на електростанцията е да захранва руската лунна програма, включително луноходи, обсерватория и инфраструктурата на съвместната руско-китайска Международна лунна изследователска станция.
„Проектът е важна стъпка към създаването на постоянно функционираща научна лунна станция и прехода от еднократни мисии към дългосрочна програма за изследване на Луната", заяви Роскосмос.
Роскосмос не уточни дали електростанцията ще бъде ядрена, но посочи, че сред участниците са руската държавна ядрена корпорация „Росатом“ и Институтът „Курчатов“ — водещият ядрен изследователски институт в Русия.
Ръководителят на Роскосмос, Дмитрий Баканов, заяви през юни, че една от целите на корпорацията е разполагането на атомна електроцентрала на Луната, както и изследването на Венера — известна като „сестринската“ планета на Земята.
Луната, която се намира на 384 400 км от нашата планета, стабилиза наклона на земната ос, което осигурява по-устойчив климат. Тя също предизвиква приливите и отливите в световните океани.