Вицепремиерът на Ливан Тарик Митри заяви, че призивите на Израел за водене на икономически преговори с Ливан представляват ход, насочен към прикриване на намерението му да не спазва условията на примирието.
Коментарите бяха направени преди очакваната в петък среща между Бейрут и Тел Авив в рамките на Механизъм комитет, създаден за наблюдение на примирието. Израел се стреми да излезе извън рамките на въпросите за сигурността и да включи икономически теми в дневния ред на разговорите.
Ливан обаче настоява преговорите да се съсредоточат върху прекратяване на израелските атаки, изтегляне на израелските сили от окупираните ливански територии и освобождаване на около 20 задържани ливанци.
Механизъм комитетът бе създаден съгласно споразумението за примирие от ноември 2024 г. и включва военни представители на Ливан, Франция, Израел, САЩ и Временните сили на ООН в Ливан (UNIFIL).
Очакванията на Ливан: „Фокусът да не се измества от същината“
В интервю за Анадолската агенция Митри посочи, че Ливан очаква две основни резултата от срещата: международно признаване, че ливанската армия изпълнява задълженията си южно от река Литани, и засилване на политическия и дипломатическия натиск върху Израел за спазване на примирието.
По думите му зачитането на примирието трябва да проправи пътя за изтегляне на Израел от останалите окупирани позиции и за връщане на задържаните. Той подчерта, че механизмът за наблюдение остава най-подходящата платформа за разглеждане на тези въпроси.
Митри заяви, че опитът на Израел да превърне комитета в рамка за икономически договорености отклонява вниманието от основния проблем. Той подчерта, че приоритетът на Ливан остава прилагането на примирието.
Изявленията съвпадат с решението на Ливан да назначи бившия посланик Симон Карам за ръководител на ливанската делегация в Механизъм комитета. „Хизбула“ разкритикува този ход като „прибързан“, заявявайки, че противоречи на по-ранни уверения, че гражданско участие ще има едва след пълното прекратяване на бойните действия.
Отговор на израелските заплахи: „Какво се има предвид под война?“
По-рано този месец израелската държавна телевизия съобщи, че ако ливанското правителство и армията не успеят да неутрализират оръжията на „Хизбула“ до края на 2025 г., Израел е готов за мащабна офанзива срещу райони, свързани с движението.
Митри определи тези твърдения като хипотетични и попита дали под „война“ се имат предвид продължаващите целенасочени убийства и атаки срещу цивилни, или пълномащабна военна операция. Той отбеляза, че между двете страни няма официални канали за комуникация и че Ливан не е получил пряко предупреждение от Израел.
В същото време Митри каза, че чуждестранни дипломати са предали на Бейрут израелските опасения относно възстановяването на военния капацитет на „Хизбула“ и са призовали за ускоряване на усилията за разширяване на държавния контрол и решаване на въпроса с оръжията.
Задънена улица около разоръжаването
През август ливанското правителство одобри план за поставяне на всички оръжия, включително тези на „Хизбула“, под държавен контрол. През септември армията прие петстепенен план за прилагането му, без да бъде определен конкретен срок.
Първият етап предвижда до края на годината прочистване от оръжия на „Хизбула“ южно от река Литани. Движението обаче многократно е отхвърляло разоръжаването, настоявайки Израел първо да се изтегли от всички ливански територии.
Митри заяви, че за Бейрут е от ключово значение международната общност да признае усилията на ливанската армия, подкрепена от правителството, да изпълни поетите ангажименти. Той добави, че старите възприятия за липса на ангажираност от страна на държавата се променят и че вече няма основание за прекомерен натиск върху Ливан.
Израел и Ливан постигнаха примирие след повече от година трансгранични сблъсъци, започнали паралелно с войната в Газа. В този период загинаха над 4 000 души, а около 17 000 бяха ранени. Според споразумението Израел трябваше да се изтегли от южен Ливан през януари, но досега е извършил само частично изтегляне и продължава да поддържа военно присъствие на пет гранични позиции.
Отношенията със Сирия
Митри посочи, че Ливан цели да разшири сътрудничеството със съседна Сирия в рамките на подновените дипломатически контакти след падането на режима на Асад в края на миналата година.
През ноември той се срещна в Дамаск със сирийския президент Ахмед Шараа и висши представители, за да обсъдят дългогодишни двустранни въпроси и да подобрят координацията между двете страни.
Най-спешният въпрос, по думите му, е статутът на сирийските затворници в ливанските затвори. Митри заяви, че се подготвя споразумение за съдебно сътрудничество, което може да включва прехвърляне на около 2 000 сирийски осъдени и задържани.
Той изрази надежда за решение в краткосрочен план, подчертавайки наличието на силна политическа воля в Бейрут. Разговорите с Дамаск определи като „братски“, като добави, че съвместни комисии работят по въпросите чрез диалог и консенсус.
Сигурността по границата остава друг приоритет, след което ще последват преговори за очертаване на сухопътната граница, а морската граница ще бъде обсъждана на по-късен етап.
