Никол Пашинян премина през квартал Султанахмет в Истанбул, не с помпозност, а с цел.
Само няколко часа преди срещата си с турския президент Реджеп Тайип Ердоган в двореца Долмабахче в петък, арменският премиер посети места, които малцина от неговите предшественици са дръзвали да посетят.
Първата му спирка беше Арменската апостолическа църква в Истанбул.
Църквата „Света Богородица“ е патриаршеската църква на Арменската патриаршия на Константинопол, известна също като Арменската патриаршия на Истанбул, автономна епархия на Арменската апостолическа църква.
След това, докато призивът за молитва се разнасяше из квартала, той влезе в величествената Султанахмет джамия.
Под сините ѝ куполи Пашинян стоеше неподвижно — чуждестранен лидер, обгърнат от местната тишина.
Камерите щракаха. Помощниците се движеха, шепнейки на мек турски и арменски. Но за миг, моментът беше застинал — свещен, споделен.
Познато, не просто формално.
Това беше, по всички мерки, историческо посещение. Първото от този вид на арменски лидер на такова ниво в Турция. Но не беше строго дипломатически обмен. Имаше топлина. Текстура. Дори странен вид лекота.
Пашинян се срещна с членове на арменската общност в Истанбул, някои от които видимо развълнувани от жеста. Той им благодари с тихи думи. Говори за диалог — крехък, да. Продължаващ. Реален.
По-късно, на брега на Долмабахче, президентът Ердоган го посрещна не само с ръкостискания, но и с познатост.
Офисът на Ердоган нарече разговорите им конструктивни, като потвърди подкрепата на Турция за мирно споразумение между Армения и Азербайджан — „печелившо за всички“, според думите на президентската канцелария.
За Пашинян това пътуване не беше само за геополитика. Беше и за символика. Той се нуждае от напредък: с Баку, с Анкара, със собствения си народ.
В Истанбул той избра да върви. Не само към дворец, но и към град, наситен със спомени.
И за един ден атмосферата сред политици, духовници, граждани не беше напрегната или транзакционна, а обезоръжаващо човешка. Топла. Почти приятелска. Ръкостискането не беше само буквално. То се задържа.
В крайна сметка, Пашинян сякаш попи гостоприемството на един от най-великите градове в света — Истанбул, често наричан мостът между Изтока и Запада.
