Съветското правителство назначава по нареждане на Сталин болшевика Филип Голощьокин начело на Казахстан – втората по площ република в Съветския съюз.

Като първи секретар на Комунистическата партия на Казахстан Голощьокин въвежда политиката „Малката Октомврийска революция“, за да постави местното население под контрол.

Най-разрушителната стъпка на тази политика е т.нар. „колективизация“, чиято цел е насилственото превръщане на номадския казахски народ в уседнало население.

Половината население загива от глад

В рамките на проекта съветските власти конфискуват добитъка на заможните и средните селяни – единствения им източник на препитание. Според статистиката броят на едрия рогат добитък в Казахстан намалява от 45 милиона на едва 4 милиона.

Унищожаването на животновъдството води до трагедията, останала в историята като „Големия глад“ от 1930–1933 година. През този период около 2,5 милиона души от население от приблизително 6 милиона души умират от глад.

Срещу репресиите на режима между 1929 и 1933 година избухват 372 въстания, но всички те са потушени с военна сила от съветските власти.

Политическо унищожение на интелигенцията: Червеният терор

Освен глада, от 1937 година нататък интелигенцията, считана за водач на казахското общество, става мишена на сталинската политика на наказания, известна като „Червения терор“.

Казахските интелектуалци, които след революцията от 1917 година създават партията „Алаш“ и правителството „Алаш Орда“, са обявени за „врагове на народа“ под обвинения в национализъм, пантюркизъм и шпионаж.

По време на този период повече от 100 хиляди души са депортирани, а над 25 хиляди интелектуалци са разстреляни.

Наказани са не само интелектуалците, но и техните съпруги и деца, които са изпратени в лагера АЛЖИР – Акмолински лагер за съпругите на изменниците на родината.

Историческата помощ на Тюркийе

В период, когато светът мълчи, Великото национално събрание на Тюркийе изпраща делегация да проучи ситуацията на място. В доклада си Исмаил Сюпхи бей посочва, че най-тежко засегнати са башкирските, татарските, казахските и киргизките деца и предлага между 20 и 30 хиляди деца да бъдат доведени в Тюркийе и спасени.

Пътят към независимостта: Събитията „Желтоксан“

Казахстан е автономна република в състава на Съветския съюз. На 16 декември 1986 година казахският лидер Динмухамед Кунаев е отстранен от длъжност и заменен от руснака Генадий Колбин.

Назначаването на Колбин не е прието от казахското общество. На 17 декември 1986 година хиляди хора се събират на площад „Брежнев“ в Алмати и започват мирни демократични протести.

„Казахстан принадлежи на казахите“

Сред лозунгите на протестиращите са: „Казахстан принадлежи на казахите“ и „Колбин, върни се в Русия“.

Съветското ръководство възприема протестите като проява на казахски национализъм и русофобия. В отговор армията и силите за сигурност са изпратени на площада.

В ледените декемврийски дни пожарни автомобили започват да обливат демонстрантите със студена вода. Когато хората се опитват да избягат, войниците посягат към оръжията си.

„Белият площад почервеня от кръвта на народа“

Протестите продължават на 17, 18 и 19 декември. Загиват около 200 души. Заснеженият площад „Брежнев“ се оцветява в червено от кръвта на казахите. Народът помни тези събития под името „Желтоксан“ (Декември).

След обявяването на независимостта на Казахстан през 1991 година е приет Закон за реабилитация на жертвите на политическите репресии. Благодарение на него повече от 340 хиляди души са реабилитирани и доброто им име е възстановено.

За да бъде съхранена паметта за тази трагедия, през 1997 година по решение на първия президент Нурсултан Назарбаев 31 май е обявен за Ден за възпоменание на жертвите на политическите репресии, депортациите и глада.

„Бедствията са седем братя“

Историята на Казахстан е изпълнена с болка и сълзи. По пътя към независимостта казахите плащат тежка цена – репресии, депортации, насилие, глад и дори действия, определяни като геноцид. Към „седемте братя на бедствието“, както казахският народ нарича своите трагедии, се добавя още един трагичен брат. Млади и стари, жени и деца, интелектуалци и обикновени хора губят живота си по пътя към независимостта.

И днес продължават да звучат стиховете на Магжан Жумабаев, разстрелян заради борбата си за свобода:

Братко мой! Ти си там, аз съм тук,

Кръв поглъщаме от мъка и тревога.

Достойно ли е да живеем като роби? Да тръгнем,

Към Алтай, към златния престол на нашите предци.