Кабул е на ръба на катастрофа. Последен доклад на Mercy Corps представя мрачна картина: афганистанската столица може да стане първият модерен град, който напълно ще остане без вода в рамките на следващите пет години.
Mercy Corps се определя на своя уебсайт като „глобална хуманитарна организация“, която работи за подпомагане на хора в криза, изграждайки „сигурни, справедливи и проспериращи общности“.
Какво е новото тук
Подземните водни нива в града са спаднали с до 30 метра през последното десетилетие, принуждавайки хората да копаят все по-дълбоко. Кабул извлича 44 милиона кубични метра повече вода годишно, отколкото природата може да възстанови. Ако това продължи, водоносните пластове, които осигуряват по-голямата част от водата на града, могат да пресъхнат до 2030 г., което ще доведе до разселването на три милиона души.
Почти половината от всички сондажи в Кабул вече са сухи. Над 120 000 сондажни кладенци са изкопани без регулация, а много фабрики и оранжерии продължават да изпомпват подземни води без никакъв контрол върху лимитите.
Жителите сега копаят по-дълбоко от всякога, като някои кладенци достигат до 300 метра под земята — почти колкото дължината на Айфеловата кула. Над половината от домакинствата, анкетирани в проучване, са заявили, че са били принудени да пробиват кладенците си поне веднъж на всеки пет години, а някои дори до пет пъти.
Останалата налична вода често е небезопасна. До 80 процента от подземните води в града са замърсени с канализационни отпадъци и химикали като арсен и нитрати. В много части на Кабул суровите отпадъци от тоалетни и фабрики се вливат директно в земята или в открити канали, допълнително замърсявайки водоснабдяването. Местните често съобщават за вода, която мирише лошо, има странен вкус или причинява заболявания.
Защо това е значимо
Днес само 20 процента от домовете в Кабул са свързани с водопроводна мрежа. Кабул беше епицентър на силите на водената от САЩ коалиция, която нахлу в Афганистан за две десетилетия. Стотици милиарди долари бяха изразходвани за опитите да се победи талибаните, които сега са на власт.
Докладът е свидетелство за корупцията, която е измъчвала правителствата, подкрепяни от Запада в Кабул. Проект на Световната банка на стойност 40 милиона долара през 2006 г. имаше за цел да свърже половината град с водопроводна мрежа до 2010 г., но целта никога не беше постигната.
Повечето хора сега разчитат на сондажни кладенци или купуват вода от частни доставчици. Някои семейства харчат до 30 процента от доходите си само за вода. В района Хаир Хана цената на водата дори е надминала тази на храната за много домакинства. Водните цистерни таксуват до 5 долара за кубичен метър, което е 12 пъти повече от историческата цена.
Кризата не е само екологична, тя е хуманитарна, икономическа и политическа. Липсата на вода вече е принудила някои училища и здравни клиники да затворят. Реколтите се провалят поради нарастващата соленост и по-ниските нива на подземните води. Цените на пшеницата са скочили с 40 процента от 2021 г., а до 500 000 работни места в селското стопанство са застрашени. Много семейства изпадат в дългове само за да си осигурят вода.
Кратък контекст
Кабул разчита почти изцяло на топенето на сняг от планините Хиндукуш, за да задоволи нуждите си от вода. Но климатичната криза е намалила снеговалежите с почти 20 процента от 2014 г., а по-късите зими означават по-малко натрупване на сняг. През зимата на 2023-24 г. страната получи само около половината от нормалните си валежи.
Последната суша, която продължи от 2021 до 2024 г., засегна над 11 милиона души. Правителственият контрол е слаб. Правилата за сондажите са неясни и рядко се прилагат. Някои сондажни компании работят без никакви разрешителни, докато други твърдят, че е лесно да се получат одобрения бързо, ако имат връзки в правителството.
Междувременно голяма част от водната инфраструктура на града е или повредена, или незавършена. Основна водопречиствателна станция в Баграми, построена с подкрепата на САЩ, никога не е работила с пълен капацитет. Въпреки това, по-малък проект в района Суроби, завършен през 2024 г., сега осигурява чиста вода на над 1 200 домакинства, показвайки, че нискобюджетните, общностни решения могат да работят.
Но това не е всичко
Корените на водната криза в Кабул надхвърлят сушите и географията; те също така се крият в десетилетия на лошо планиране и неправилно управлявана международна помощ. Експерти твърдят, че международното присъствие в Афганистан след 2001 г. донесе милиарди долари, но малка част от тях беше насочена към дългосрочна водна инфраструктура. Голяма част от помощта финансираше временни или фрагментирани усилия, които игнорираха сложните нужди на водната система на Кабул.
Освен това доклад от 2020 г. на Специалния инспектор на САЩ за възстановяването на Афганистан установи, че около 19 милиарда долара — почти една трета от цялата помощ за възстановяване — са били загубени заради измами, разхищение или злоупотреби, което допълнително подчертава провалите на миналите стратегии за развитие.
Какво следва
По-големите проекти остават в застой. Дългоочакваната язовирна стена Шахтуут може да осигури вода на два милиона жители, но все още липсва финансиране и среща политически пречки със съседен Пакистан. Предложен тръбопровод от река Панджшир може да намали зависимостта на града от подземните води, но чака одобрение и инвестиции от правителството.
Международните съкращения на помощта влошиха ситуацията. Откакто талибаните се върнаха на власт през 2021 г., близо 3 милиарда долара за водоснабдяване и санитария (WASH) са замразени. Над 50 хуманитарни организации са били принудени да намалят или прекратят дейността си в страната. Ключова координационна платформа, наречена ReportHub, беше спряна поради липса на средства.
Без спешни действия Кабул се насочва към „безпрецедентна хуманитарна катастрофа“, предупреждава докладът на Mercy Corps.
