В Тюркийе са открити овъглени зърна ечемик от бронзовата епоха на възраст 5 хиляди години
Откритието, включващо добре запазена кухня с фурна, керамика и мелнични камъни, предоставя ключови улики за земеделския живот и моделите на заселване в региона.
Археолози откриха карбонизирани зърна ечемик на възраст около 5 000 години от Ранната бронзова епоха при могилата Иремир близо до Ван, в източната част на Тюркийе.
„Откритията показват, че това е важен земеделски център“, каза Ханифи Бибер, археолог от Университета Юзунджу Йъл и ръководител на екипа по разкопките.
Откритието включва кухненски сектор с пещ, керамика, долен и горен жърнов, кости от дребен добитък и зърна ечемик, намерени в и около счупен съд.
Бибер заяви, че могилата, където изследователите са идентифицирали осем слоя от различни периоди, представлява най-старото известно селище в региона. Той добави, че основните слоеве принадлежат на културата Караз — известна още като Ранна Транскавказия — която се разпространява в Източна Анатолия и Южния Кавказ през Ранната бронзова епоха.
„По време на почистването на складовото пространство, което отворихме през 2023 г., открихме пещ и съдове до северната стена на помещението. Това е много важно за нас, тъй като е запазено in situ (на оригиналното място на употреба)“, каза Бибер.
Изследователите също така откриха керамични фрагменти в същата зона, които възможно датират от късния халколитен период.
Според Бибер близо до могилата са намерени останки от постройка, възможно склад. До склада археолозите намериха горен и долен жърнов, рязящи и пробивни инструменти от обсидиан (вулканско стъкло) и костни инструменти.
„Резултатите, които получихме, са много важни, тъй като дават информация, която ще хвърли светлина върху историята на дъното на езерото Ван като цяло и на равнината Гюрпънар по-специално“, каза той.
Хакан Йълмаз, друг археолог от университета, каза, че костите, изкопани при разкопките, дават ключови данни за предуратското земеделие и животновъдство.
Той посочи, че изследователите са открили доказателства за широко разпространено отглеждане на дребен добитък, както и следи от по-едър добитък, дива коза, благороден елен и мечка.
„Ние оценяваме керамиката, жърновите и ечемика във всеки слой. Като слизаме по слоевете, ще определим каква е тази плътност. Разкопките обикновено се провеждат в урартски крепости и некрополи (гробища) в региона, но най-ранните разкопки на селище в тази география се извършват именно тук“, каза Йълмаз.