Тежкото положение на християнските общности в Газа, на окупирания Западен бряг и до тази седмица в Ливан се е превърнало в спешен проблем в контекста на по-широкия конфликт в Близкия изток. Докато Израел продължава своите геноцидни кампании и политики на окупация, арабските християни се сблъскват с широкоразпространени гонения, икономическа задушаваща ситуация и принудително преселване, като поставят сериозни въпроси относно съществуването и културното им запазване. Заедно с неизменната човешка цена от насилието, се наблюдава и реалното разрушаване на културното и религиозно наследство на хората. В южен Ливан израелските войски оскверняват църква в християнското село Дейр Мимас, докато въздушните нападения разрушават втората най-стара евангелска църква в Сирия и Ливан.
Тези действия са част от модела на премиера Бенямин Нетаняху, който цели арабските християни, малцинствена общност с дълбоки исторически корени в региона. Витлеем, смятан за родното място на Исус Христос и символ на богатата история на християнството, е особено показателен пример. Палестинските християни в града отдавна страдат от икономически и социални ограничения, наложени от израелската окупация. През 2024 г. израелското правителство налага допълнителни данъци на църкви и християнски институции в Йерусалим и други палестински градове. Тези данъци, които нарушават международното право, задълбочават икономическите затруднения на християнската общност, принуждавайки много от тях да напуснат родните си домове. Междувременно незаконни израелски заселници отнемат земя от палестинските християни на окупирания Западен бряг, оставяйки без дом безброй семейства. Липсата на международна намеса задълбочава ситуацията, оставяйки палестинските християни на произвола на съдбата в борбата им срещу систематичното преселване и демографските манипулации. Политиката на Нетаняху подчертава вниманието върху преднамерената маргинализация на арабските християни. Планираната програма за заселване от 2024 г., представена от министъра на финансите Бецалел Смотрич, цели да свърже незаконни израелски селища в блока Гуш Ецион с Йерусалим, нарушавайки палестинските територии, включително и малкото останали християнски села в Западния бряг. Планът не само премества християнските жители, а и изменя религиозната и културна идентичност на тези места. Ситуацията на арабските християни, търсещи подкрепа от международната общност, остава критично важна.
Ултра-ортодоксални ционистки групи са въвлечени в действия на заплаха и насилие, включително смущаване на религиозни служби. Израелското правителство проявява малък интерес към разрешаването на тези проблеми. Управлението на Нетаняху не е предприело действия срещу извършителите, което сигнализира за подразбиращо се одобрение на такова поведение. Тази безразличие отразява по-широка програма на ционистко превъзходство, която маргинализира не само мюсюлманите, но и християните в израелското общество. Систематичното нацелване на арабските християни е част от по-голяма стратегия за консолидиране на еврейското превъзходство в региона, чрез изселване или заличаване на нееврейските общности.
За международната общност това представлява морална необходимост да привлече Израел отговорен за действията му. Дипломатическата изолация, икономическите санкции и военните ограничения са необходими инструменти за овладяване на тези нарушения и осигуряване на правосъдие за засегнатите общности. За съжаление, глобалните отговори остават недостатъчни.
Положението на арабските християни в Газа, Западния бряг и Ливан подчертава спешната необходимост от единен международен отговор за защита на техните права и наследство. Тези общности не са просто жертви на война, а жертви на умишлени политики, насочени към изтриване на тяхното присъствие. В продължение на векове арабските християни са били неотменна част от културния и религиозния мозаик на Близкия изток. Запазването на техните общности е не само въпрос на правосъдие, но и свидетелство за богатата история на съжителство в региона. Въпросът е дали глобалната общност ще приеме това предизвикателство или ще продължи да се отнася с безразличие.
