Бейрут, Ливан –Докато Ливан се стреми да се възстанови след опустошителната едногодишна война с Израел, въпросът за разоръжаването на Хизбула става все по-належащ.

Новоназначен президент и дълго отлаганите общински избори съживиха надеждите за политическа стабилизация, но международните донори все по-ясно поставят едно условие: Ливан няма да получи значителна помощ за възстановяване, докато не се справи с въоръженото присъствие на Хизбула.

От десетилетия подкрепяната от Иран военна и политическа група оказва силно влияние върху решенията на Ливан за война и мир. Днес обаче Хизбула е в безпрецедентно състояние на уязвимост и слабост. Израелските удари продължават да унищожават арсенала на групата южно от река Литани, а ливанската армия е възвърнала достъпа до повечето от военните бази на групата в района, които преди бяха недостъпни поради утвърденото присъствие на Хизбула.

Гласовете в Ливан, призоваващи Хизбула да се откаже от оръжията си, стават все по-силни през последните години, особено след участието на партията в чуждестранни конфликти в Сирия, Йемен и Ирак. Мнозина смятат, че е време Хизбула да последва примера на други милиции, които се разоръжиха след края на гражданската война през 1990 г.

Чарлз Джабур, ръководител на медийния отдел на партията Ливански сили, вярва, че тези загуби са част от по-голяма промяна. „Хизбула твърдеше, че оръжията ѝ възпират Израел“, казва той. „Но сега виждаме обратното: присъствието ѝ провокира по-дълбоки израелски нахлувания.“

Ескалацията през октомври 2023 г. между Хизбула и Израел опустоши южните региони, унищожавайки или повреждайки близо 40 процента от жилищния фонд на Ливан – над 163 000 жилища – и нанасяйки щети на инфраструктурата за над 1 милиард долара, според ливански официални лица. За разлика от войната през 2006 г., чуждестранната помощ този път пристига бавно. Няколко западни държави, включително САЩ, изрично обвързаха помощта с разоръжаването на Хизбула.

„Партията вече не може да се държи сякаш е над държавата“, продължава Джабур. „Тя трябва да се подчини на властта на ливанското правителство.“

Намаляващо влияние

Някога укрепена от регионални съюзи, включително с режима на Асад в Сирия, Хизбула сега действа в променена среда. Ключови съюзници са отслабени или изолирани, а дипломатическият натиск се засилва – както от ливански фракции, така и от международната общност.

Последните развития предполагат, че Хизбула може да губи позиции както във военен, така и в политически план. Наблюдателите посочват намалената видимост на групата в южен Ливан и ограничените изтегляния от чувствителни райони като признаци за възможна пренастройка. Въпреки това, малцина тълкуват тези ходове като искрени стъпки към разоръжаване.

„Това не са отстъпки – това са тактически забавяния“, казва журналистът Ален Саркис. „Хизбула е под напрежение, но все още изчислява как да запази влиянието си.“

Резолюция 1701 на Съвета за сигурност на ООН, която призовава за разоръжаване в южен Ливан, отдавна остава неизпълнена. Но с доклади за преговори между САЩ и Иран, включващи бъдещата роля на Хизбула, мнозина вярват, че външният натиск може да доведе до нови резултати.

„Може да има неразкрити дипломатически споразумения“, казва Саркис. „Но ако те не станат обвързващи, военното присъствие на Хизбула ще продължи да подкопава суверенитета на Ливан.“

Цената на забавянето

Ръководството на Хизбула остава публично непоколебимо. В скорошно изявление заместник-лидерът Наим Касем категорично отхвърли идеята за разоръжаване, наричайки я „неприемлива“. Той отново подчерта рамката на групата за оръжията си като основа на така наречената „отбранителна стратегия“ – разказ, който западните официални лица и много ливанци категорично отхвърлят.

Политическият анализатор Али Сбайти отбелязва, че докато Хизбула се представя като гарант за сигурността, този аргумент все повече губи обществена и политическа подкрепа.

„Твърдението, че държавата е твърде слаба, за да защити народа си, вече не е жизнеспособно извинение“, казва Сбайти. „Съществуването на групата като въоръжена структура извън контрола на държавата е структурен проблем, а не решение.“

Международни актьори, включително американският пратеник Морган Ортагус, подчертаха, че бъдещата помощ зависи от конкретни стъпки към разоръжаване, заявявайки, че групата трябва да се разоръжи или войната ще продължи.

Ливанските институции обаче нямат капацитет да наложат това изискване. Междувременно Хизбула е предложила частична интеграция в държавните структури – предложения, които широко се разглеждат като тактики за забавяне, а не като значими реформи.

„Това не е политическа партия – това е милиция с независима военна структура и идеология“, отбелязва Сбайти. „Те не могат просто да се слеят.“

Без среден път

Настоящият застой отразява не само вътрешноливански дебат – той е преплетен с регионални изчисления, сделки за газови находища и западни интереси в енергийната сигурност. Но за ливанското правителство основният въпрос остава ясен: въоръжена фракция, действаща извън държавния авторитет, възпрепятства значимото възстановяване и дългосрочната стабилност.

Засега разговорите за разоръжаване остават пожелателни. Но съвпадението на военни неуспехи, дипломатическа изолация и икономически срив може да доведе до нов етап, в който продължаващата неяснота около оръжията на Хизбула вече не е политически или икономически устойчива.

Докато Ливан се бори за бъдещето си, въпросът вече не е дали Хизбула ще се разоръжи, а дали страната може да си позволи цената на по-нататъшното забавяне.

Тази статия е публикувана в сътрудничество с Egab.