Световен ден на тюркските езици: защо признанието на 15 декември е ключово

Решението на ЮНЕСКО да обяви 15 декември за Световен ден на семейството на тюркските езици беше приветствано от учени и лидери като исторически момент, който издига общото езиково и цивилизационно наследство на тюркоезичните народи до равнище на официално международно признание.

Решението беше прието на 43-тата Генерална конференция на ЮНЕСКО в Самарканд след съвместна инициатива, ръководена от Тюркийе и подкрепена от Азербайджан, Казахстан, Киргизстан и Узбекистан.

Мярката беше одобрена от 26 държави, което според наблюдатели представлява рядък пример за дипломатическо съгласие, изградено не около геополитика, а около култура и език.

Експертът по международни отношения и Евразия от Ибн Халдун университет в Истанбул Яшар Сари посочва, че този ден има „няколко ключови измерения за тюркския свят“ и представлява „голям дипломатически успех, постигнат на международно равнище“.

По думите му решението показва, че семейството на тюркските езици и неговите различни клонове са признати глобално като „универсална културна ценност“, като същевременно засилва сътрудничеството между тюркските държави в сферите на образованието, науката, изкуството и опазването на културното наследство.

Над 200 милиона души говорят тюркски езици на обширна територия – от Централна Азия и Кавказ до Източна Европа и Близкия изток. Въпреки това Сари и други учени подчертават, че значението на тези езици не може да бъде сведено само до статистика.

Изборът на 15 декември е символичен – на тази дата през 1893 г. датският лингвист Вилхелм Томсен разчита Орхонските надписи.

Жив израз на обществата

Свързването на деня с Орхонските надписи, според Сари, не само подчертава дълбоките културни и исторически корени на Тюркийе в рамките на по-широкото тюркско езиково семейство, но и повишава глобалната видимост на турския език – стъпка, която той определя като важна за културната дипломация на страната.

Тези паметници от VIII век разкриват общия произход на тюркските езици и бележат началото на съвременната тюркология. Като най-старите известни писмени паметници на тюркски езици те свидетелстват за писмена традиция с история над 1300 години.

Обявяването на деня не се възприема само в исторически план.

„Не гледам на Световния ден на семейството на тюркските езици като на просто отбелязване в календара“, казва Башак Кузакчъ, асистент-професор в Университета Мармара в Истанбул и изследовател на тюркския свят. „Това е праг, на който се обръщаме към себе си и питаме: към коя памет и към кой общ глас принадлежим?“

Кузакчъ подчертава, че тюркските езици не са просто набор от думи, а живият израз на общества, които в продължение на векове са изграждали градове, създавали държави и произвеждали идеи.

От Централна Азия до Балканите „хората може да не са се познавали, но думите им са се познавали“, казва тя. Според Кузакчъ новият международен ден има значение не само като възпоменание, а като гаранция за приемственост, тъй като тюркските езици са „живи, развиващи се и непрекъснато преосмисляни от новите поколения“.

Един от най-конкретните примери за това, по думите ѝ, е инициативата за Общата азбука в рамките на Организацията на тюркските държави. Тя отбелязва, че този процес често погрешно се възприема като чисто технически спор: „Това не е просто въпрос на писмена система, а воля за превръщане на общата памет в по-видима, по-достъпна и по-устойчива.“

Фактът, че общата азбука е приета на равнище държавни глави, показва, че културното единство вече е стратегическа цел.

Срещата в Самарканд изтъкна и литературата като обединяваща сила. Кузакчъ посочва издигането на Чингиз Айтматов като общ литературен символ на тюркския свят, определяйки го като „носител не на една география, а на общата съвест, общата болка и общата надежда“.

Представянето на неговите произведения от президента на Република Тюркийе, по думите ѝ, показва, че езикът и литературата се възприемат не само символично, а като част от държавна визия.

В свят, в който културната видимост все повече зависи от силата на разказа, и Сари, и Кузакчъ виждат голям потенциал. Сари подчертава разширяването на академичните изследвания и образователното сътрудничество, докато Кузакчъ акцентира върху документалните продукции, научните разработки и дигиталното съдържание, създавано от младите поколения, като средства за достигане на тюркските езици до по-широка аудитория.

Сари определя Световния ден на семейството на тюркските езици като символ на официалното международно признаване на тюркската цивилизационна идентичност като последователна глобална културна сила.

Кузакчъ заключава: „Езикът не е реликва от миналото, а отговорност към бъдещето. Обществата, които поддържат паметта си жива, не губят посоката си.“