Когато се говори юридически за „окупацията“ на палестинските територии от Израел, се имат предвид две несвързани помежду си зони: Газа и окупираният Западен бряг, включително окупирания Източен Йерусалим.
Западният бряг се намира на около 50 км от най-близката точка до Газа, която през последните две години беше опустошена във войната.
Докато светът е фокусиран върху разрушенията в Газа, крайнодясното правителство на премиера Бенямин Нетаняху едновременно променя реалността и в окупирания Западен бряг — по начин, който подкопава бъдеща палестинска държава.
Съобщава се, че над хиляда палестинци са били убити, а десетки хиляди — разселени, вследствие на нападения, подпалвания на села, унищожаване на имоти и кражба на добитък от въоръжени заселници.
В неделя процесът достигна връхна точка с това, което бе наречено „мега заграбване на земя“ — част от т.нар. фактическа анексия.
Решението да се регистрират палестински земи като „държавна собственост“ показва, че Израел се отдалечава дори от формалната подкрепа за двудържавното решение.
Планът на практика цели изселване на десетки хиляди палестинци и даване на права на заселници върху техни домове и земеделски земи.
Незаконни селища и „аутпостове“
Еврейските селища, изградени върху окупирани палестински земи, се считат за незаконни по международното право, но израелски правителства последователно ги разширяват.
Освен официалните селища се появиха и т.нар. „аутпостове“ — изградени без държавно разрешение и дори незаконни според израелското законодателство.
Те често се населяват от младежи от крайни движения и се превръщат в огнища на насилие — включително:
Подпалвания на домове и ниви
Нападения срещу пастири
Изкореняване на маслинови дървета
Вандализъм срещу джамии и автомобили
Властите често си затварят очите за тези действия, а понякога ги легитимират.
В края на 2025 г. правителството узакони със задна дата 19 такива аутпоста, а през януари бяха одобрени още пет.
Разширяване на заселването
Днес около 750 000 израелски заселници живеят в приблизително 160 незаконни селища — около 10% от еврейското население на Израел.
Всички те са изградени върху палестински земи.
Международното право разглежда Западния бряг като окупирана територия, върху която не могат да се правят постоянни териториални промени.
Това бе потвърдено и от становището на Международния съд от юли 2024 г., който обяви окупацията за незаконна и призова за евакуация на всички селища.
Десетилетна координирана експанзия
От 1967 г. насам различни израелски правителства насърчават заселването, въпреки периодични замразявания под външен натиск.
През 70-те години крайното движение Gush Emunim започва изграждане на аутпостове, мотивирано от религиозни и националистически идеи.
Паралелно държавата следва координирана стратегия.
През 1978 г. т.нар. „План Дроблес“ предлага селищата да се изграждат не само около палестинските градове, но и между тях — с цел да се прекъсне териториалната непрекъснатост.
При подписването на Споразуменията от Осло през 1993 г. в Западния бряг и Източен Йерусалим живеят около 250 000 заселници; днес те са около 737 000 — почти тройно увеличение.
Как е разделен Западният бряг?
Административната структура се основава на Осло:
Зона A (≈18%) — пълен палестински контрол
Зона B (≈22–23%) — палестинска администрация + израелска сигурност
Зона C (≈60%) — пълен израелски контрол
Зона C включва по-голямата част от резервите за бъдещо палестинско градско развитие, земеделие и пасища.
Според анализатори именно там се концентрират последните мерки, които могат трайно да променят географията и политическото бъдеще на евентуална палестинска държава.
