Смъртта на бивш председател на Комисията за семейно планиране в Китай предизвика тази седмица вълна от критики в социалните мрежи срещу изоставената политика за едно дете, вместо очакваните похвали от обществеността.

Държавните медии описаха Пън Пейюн, която ръководеше Комисията за семейно планиране между 1988 и 1998 година, като „изтъкнат лидер“ заради работата ѝ в областта на жените и децата.

В китайската платформа Weibo обаче се появиха остри коментари. Един потребител написа: „Изгубените, голи деца те чакат от другата страна“, припомняйки травматичните спомени, свързани с принудителните мерки за контрол на раждаемостта.

Политиката за едно дете, прилагана почти универсално от 1980 до 2015 година, доведе до натиск върху местните власти да принуждават жени към аборти и стерилизации. Тя бе въведена от Пекин поради опасения, че ръстът на населението може да излезе извън контрол.

С времето обаче прирастът на населението в Китай започна да се забавя, а през миналата година страната отчете спад на населението за трета поредна година.

В друг коментар в Weibo се казва: „Ако политиката за едно дете беше прилагана с десет години по-малко, населението на Китай нямаше да намалява по този начин.“

През 2023 година населението на Индия надмина това на Китай, а числеността на китайското население спадна до 1,39 милиарда души. Експерти предупреждават, че този спад ще се ускори през следващите години, като данните за 2025 година се очаква да бъдат публикувани през следващия месец.

Като отговорник за демографската политика Пън съсредоточи усилията на комисията си в селските райони, където големите семейства традиционно се разглеждаха като гаранция за грижи в старост. Предпочитанието към мъжки наследници доведе до изоставяне на нежелани момичета и дори до селективни аборти.

„Ако бяха родени, тези деца днес щяха да са почти на 40 години – в разцвета на живота си“, написа друг потребител в Weibo.

През 2010-те години Пън публично заяви, че политиката за едно дете трябва да бъде облекчена. Днес Пекин се опитва да стимулира раждаемостта чрез субсидии за отглеждане на деца, по-дълъг родителски отпуск и данъчни облекчения.

Намаляването и застаряването на населението засилват опасенията, че втората по големина икономика в света ще изпитва все по-големи трудности заради свиващата се работна сила. Очаква се и разходите за грижи за възрастни хора и пенсии да създадат допълнителен бюджетен натиск върху вече задлъжнелите местни власти.