Партията на справедливостта и развитието (ПСР), ръководена от президента Реджеп Тайип Ердоган, отбелязва 25 години от основаването си.
ПСР се появи на политическата сцена на 14 август 2001 г. като 39-ата политическа партия в Тюркийе, под ръководството на Ердоган и наименаванието „Движение на добродетелните хора“.
На учредителното събрание Ердоган заяви: „От днес нататък нищо в Тюркийе няма да бъде същото“. Години по-късно историци определят този момент като начало на нов период в турската политика.
На 16 август, по време на заседанието на Учредителния съвет на партията, Ердоган единодушно е избран за председател. Така започва политическият път на ПСР, който през следващите години води до поредица от изборни победи и до излъчването на четирима министър-председатели и двама президенти.
Само 15 месеца след създаването си ПСР участва в парламентарните избори на 3 ноември 2002 г. под мотото „Самостоятелно управление, готови за работа“.
Въпреки, че по това време Ердоган няма право да се кандидатира заради наложена му политическа забрана, ПСР получава 34,28% от гласовете и става най-голямата политическа сила в парламента. Това проправя пътя за съставянето на 58-ото правителство на Тюркийе начело с Абдуллах Гюл.
Пътят към премиерския пост
Промените в член 76 от Конституцията премахват правната пречка пред кандидатурата на Ердоган. Тогавашният лидер на ПСР се кандидатира на частичните парламентарни избори в Сиирт на 9 март 2003 г., печели депутатско място и влиза в турския парламент.
След оставката на правителството, оглавявано от Абдуллах Гюл, тогавашният президент Ахмет Недждет Сезер възлага на Ердоган да състави нов кабинет. На 15 март 2003 г. Ердоган формира 59-ото правителство на Тюркийе и става министър-председател.
Нови избори, нови победи
ПСР, вече с Ердоган начело на правителството, се изправя пред първото си изборно изпитание на местните избори през 2004 г.
Партията получава 41,7% от гласовете и заема първо място, като печели 1762 кметски мандата, от които 1750 са в общини и 12 — в големи градове.
На парламентарните избори през 2007 г. ПСР увеличава подкрепата си до 46,58% и запазва еднопартийното си управление. На местните избори през 2009 г. партията отново получава най-високия дял от гласовете.
Делото за закриване на управляващата партия
На 14 март 2008 г. тогавашният главен прокурор на Касационната прокуратура Абдуррахман Ялчънкая внесе в Конституционния съд обвинителен акт с искане за закриване на ПСР, както и за петгодишна забрана за политическа дейност на 71 души, сред които тогавашният лидер на партията Реджеп Тайип Ердоган и Абдуллах Гюл.
Конституционният съд прие делото на 31 март 2008 г., с което започна нов важен етап в политическата история на ПСР.
Делото, известно в политическите среди като „като „дело на Гугъл“ (Google case), приключи на 30 юли 2008 г. Шестима от съдиите гласуваха за закриването на ПСР, а петима бяха против. Необходимото квалифицирано мнозинство обаче не беше постигнато и искането за закриване на партията беше отхвърлено.
Референдумът през 2010 г.
Едно от важните политически изпитания за ПСР беше референдумът за конституционни промени през 2010 г., проведен по повод 30-годишнината от военния преврат на 12 септември 1980 г.
Предложените промени бяха одобрени с 57,88% от гласовете.
На парламентарните избори през 2011 г. ПСР получи 49,83% от гласовете, а на местните избори през 2014 г. — 45,54%. На местния вот партията спечели 818 кметски места, включително в 18 големи градове.
Първият президент, избран пряко от народа
След изтичането на мандата на Абдуллах Гюл Реджеп Тайип Ердоган спечели президентските избори на 10 август 2014 г. с 51,79% от гласовете. Така той стана първият президент на Тюркийе, избран пряко от народа, както и 12-ият президент на страната.
След избора на Ердоган за президент депутатът от Кония Ахмет Давутоглу пое ръководството на Партията на справедливостта и развитието.
Под негово ръководство ПСР се яви на първото си сериозно изборно изпитание на парламентарните избори на 7 юни 2015 г. След като не успя да състави еднопартийно правителство, страната проведе предсрочни избори на 1 ноември същата година. На тях ПСР отново спечели необходимото мнозинство за самостоятелно управление.
На втория извънреден конгрес на ПСР, проведен на 22 май 2016 г., един от основателите на партията Бинали Йълдъръм беше избран за неин председател. Впоследствие той състави 65-ото правителство на Тюркийе и пое поста министър-председател.
Опитът за преврат на 15 юли и раждането на „Републиканския алианс“
Опитът за преврат, организиран на 15 юли 2016 г. от Фетхуллахистката терористична организация (ФЕТО), беше осуетен, след като по призива на президента Ердоган граждани излязоха по площадите и летищата и се изправиха срещу танковете. Това беше един от най-кървавите опити за преврат в историята на страната.
След опита за преврат започналото сближаване и политическо сътрудничество между Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и Партията на националистическото движение (ПНД) постави основите на „Републиканския алианс“.
Следващата важна политическа стъпка за ПСР беше конституционният референдум на 16 април 2017 г.
Подготовката за него започна на 10 декември 2016 г., когато в турския парламент беше внесено предложение за конституционни промени, подписано от 316 депутати от ПСР, сред които и тогавашният министър-председател Бинали Йълдъръм.
След гласуването на промените в парламента на 10 февруари 2017 г. Ердоган одобри законопроекта и го изпрати на премиера за публикуване и провеждане на референдум.
На допитването промените бяха одобрени с 51,41% от гласовете „за“. От Конституцията беше премахната разпоредбата, според която избраният президент трябва да прекрати членството си в политическа партия. Така Ердоган получи възможност да запази партийното си членство. Избирателите одобриха и преминаването към президентска система на управление.
След референдума, 979 дни след като беше напуснал партията, Ердоган се завърна в ПСР и подписа декларация за членство.
След решението за провеждане на извънреден конгрес, на 21 май 2017 г. на третия извънреден конгрес на ПСР Ердоган отново беше избран за председател на партията. 998 дни след оттеглянето си той получи единодушната подкрепа на делегатите, като събра всичките 1414 действителни гласа.
Изборите през юни 2018 г.
Със законодателни промени, които официално регламентираха изборните коалиции, на политическите партии беше дадена възможност да участват в избори в рамките на официално регистрирани съюзи.
Създаденият от Партията на справедливостта и развитието (ПСР) и Партията на националистическото движение (ПНД) „Републикански алианс“ се яви на първото си изборно изпитание на 24 юни 2018 г.
След предложението на лидера на ПНД Девлет Бахчели за провеждане на предсрочни избори Ердоган и ръководните органи на партията обсъдиха предложението и определиха датата на вота за 24 юни 2018 г.
За първи път избирателите гласуваха в един и същи ден едновременно за президент и за депутати в турския парламент.
Ердоган спечели президентските избори с 52,59% от гласовете и стана първият държавен глава, избран при новата президентска система на управление.
ПСР получи 42,56% от гласовете на парламентарните избори и остана най-голямата политическа сила за 13-и пореден избор.
На 9 юли Ердоган положи клетва пред парламента, а още същия ден обяви състава на първия Министерски съвет в рамките на новата система на управление.
Шестият редовен конгрес на ПСР
На шестия редовен конгрес на Партията на справедливостта и развитието (ПСР), проведен на 18 август 2018 г., Реджеп Тайип Ердоган беше преизбран за председател на партията с пълно единодушие, като получи всичките 1380 действителни гласа.
В устава на партията бяха внесени промени, регламентиращи участието в изборни коалиции между политически партии след изборите на 24 юни. Беше въведено и правило, според което членове на Централния изпълнителен съвет не могат едновременно да заемат длъжностите вицепрезидент или министър.
ПСР и Партията на националистическото движение (ПНД) продължиха „Републиканския алианс“ и на местните избори на 31 март 2019 г.
Коалицията беше сформирана в 51 провинции, включително в 30 големи града. ПСР издигна свои кандидати в 27 от тях, докато ПНД участва със свои кандидати в Адана, Мерсин и Маниса.
На изборите ПСР получи 44,33% от гласовете и запази позицията си на най-голямата политическа сила в страната.
COVID-19 прекъсна конгресния процес
Подготовката за седмия редовен конгрес на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) започна през есента на 2019 г. по указание на Реджеп Тайип Ердоган. През март 2020 г. обаче процесът беше временно преустановен заради разпространението на COVID-19 в Тюркийе.
След като пандемичната обстановка се подобри, подготовката за конгреса беше възобновена. На 24 март 2021 г. се проведе седмият редовен конгрес под мотото „Върви по пътя, в който вярваш“. Ердоган беше преизбран за председател на партията с пълно единодушие, като получи всичките 1428 действителни гласа.
Президентските и парламентарните избори през май 2023 г.
На 10 март 2023 г. Ердоган подписа решение за провеждане на предсрочни президентски и парламентарни избори в съответствие с член 116 от Конституцията. Така датата на изборите беше преместена от юни на 14 май.
На първия тур на президентските и парламентарните избори на 14 май кандидатът на „Републиканския алианс“ Реджеп Тайип Ердоган получи 49,52% от гласовете и не успя да премине необходимия праг от 50% за победа още на първия тур. ПСР получи 35,62% от гласовете и спечели 268 депутатски места.
На втория тур на 28 май Ердоган получи 52,18% от гласовете и беше преизбран за президент.
От основаването си ПСР неизменно е най-голямата политическа сила във всички парламентарни избори, в които е участвала. Партията запази и рекорда си за най-продължително непрекъснато управление в многопартийния период на Тюркийе, започнал през 1946 г.
След изборите ПСР проведе четвъртия си извънреден конгрес на 7 октомври 2023 г. Ердоган отново беше избран единодушно за председател, като получи всичките 1399 действителни гласа.
В новоизбрания Централен съвет за решения и управление на партията влязоха 49 нови членове, а 14 от общо 18-те членове на Централния изпълнителен съвет запазиха постовете си.
Местните избори на 31 март 2024 г.
На местните избори на 31 март 2024 г. Партията на справедливостта и развитието (ПСР) получи 35,49% от гласовете, като спечели кметските места в 24 провинции и 346 общини.
След обявяването на изборните резултати президентът Реджеп Тайип Ердоган заяви, че партията ще анализира внимателно посланията, отправени от избирателите, и ще предприеме необходимите стъпки въз основа на обективна оценка.
След изборите в партийните структури започна процес на обновяване. Ръководствата бяха сменени в провинциите Адъяман, Афионкарахисар, Ерзинджан, Газиантеп, Кастамону, Османие, Зонгулдак, Ризе, Шанлъурфа, Мардин, Кахраманмараш и Батман, както и в някои от местните партийни организации.
Промени в ръководните структури на ПСР
На 23 февруари 2025 г. ПСР проведе осмия си редовен конгрес, на който бяха избрани съставите на Централния съвет за решения и управление, Централния дисциплинарен съвет, Съвета по политически морал и етика и Централния изпълнителен съвет.
В новия Централен съвет за решения и управление 36 членове запазиха местата си, докато 39 не бяха включени в новия състав. С присъединяването на 39 нови членове съставът на съвета беше обновен с 52%.
По предложение на Комисията за промени в партийния устав конгресът одобри и изменение на член 81. Създадени бяха три нови направления, свързани с отношенията с тюркските държави, здравната политика и политиките в областта на културата и изкуството.
Междувременно председателят на ПСР по въпросите на околната среда и градоустройството Севилай Тунджер предаде поста си на 9 април 2026 г. на Нилхан Аян — член на Централния съвет за решения и управление на ПСР и депутат от Истанбул.
След осмия редовен конгрес започна обновяване и на областните структури на ПСР. В 15 провинции бяха сменени председателите на местните партийни организации: Адана, Адъяман, Афионкарахисар, Ардахан, Битлис, Чанаккале, Диярбакър, Елязъг, Гиресун, Караман, Мугла, Нигде, Орду, Сиирт и Тунджели.
Процесът „Тюркийе без тероризъм“
В рамките на целта за „Тюркийе без тероризъм“, поставена от лидера на Партията на националистическото движение (ПНД) Девлет Бахчели на 22 октомври 2024 г. и подкрепена от президента Реджеп Тайип Ердоган, беше постигнат значителен напредък.
Като част от процеса в турския парламент беше създадена Комисия по национална солидарност, братство и демокрация. Основната ѝ цел е да се сложи край на тероризма като фактор в политическия и обществения живот на Тюркийе, да се укрепи социалното единство и националната солидарност, както и да се насърчат свободите, демокрацията и върховенството на закона.
Комисията беше създадена след писмо, изпратено от председателя на парламента Нуман Куртулмуш до политическите партии, представени в парламента, и започна работа на 5 август 2025 г.
Докладът на Комисията по национална солидарност, братство и демокрация беше подложен на гласуване на 21-вото ѝ заседание на 18 февруари 2026 г. и беше приет с квалифицирано мнозинство.
В рамките на процеса „Тюркийе без тероризъм“ на 5 август 2026 г. в турския парламент беше внесен законопроектът за укрепване на националната солидарност и общественото единство.
Предложените разпоредби предвиждат процедура за прекратяване на разследвания, съдебни производства и изпълнение на наказания, както и за прилагане на други мерки, след като компетентните органи по сигурността установят, че фактическото присъствие на ПКК/КДК и свързаните с тях терористични организации е прекратено и те са предали оръжията и боеприпасите си. Това трябва да бъде потвърдено и от Съвета за национална сигурност с решение, публикувано в „Държавен вестник“.
Законопроектът беше одобрен от парламентарната комисия по правосъдие на 8 август, а на 10 август беше окончателно приет от пленарната зала с 467 гласа „за“, 87 „против“ и 7 „въздържал се“, като два гласа бяха отчетени като повторни.
