Подкастът разглежда нарастващата роля на изкуствения интелект и алгоритмите в публичното управление, като се спира върху обществените, политическите и етичните измерения на понятието „алгоритмично управление“. Подчертава, че алгоритмите, влияещи върху процесите на вземане на решения в сфери като наемане на работа, социално подпомагане, данъчен контрол и сигурност, вече не са просто технически инструменти, а неразделна част от публичната политика.

С примери от Албания и Япония се показва как превръщането на алгоритмите във видим и официален инструмент на управление засилва необходимостта от прозрачност, отчетност и демократичен контрол. Текстът защитава тезата, че гъвкавата и трудно предсказуемата природа на изкуствения интелект носи не само възможности, но и сериозни рискове, поради което е жизненоважно начинът на работа на тези системи да бъде разбираем и те да бъдат създавани в съответствие с етичните принципи.