Украинският президент Володимир Зеленски и пратениците на американския президент Доналд Тръмп постигнаха „реален напредък“ в разговорите в Берлин, целящи да сложат край на войната с Русия, каза украинската делегация.

Киевският преговарящ Рустем Умеров написа в социалните мрежи в понеделник, че маратонската дипломация в германската столица била „конструктивна и продуктивна“ и че е постигнат „реален напредък“.

„Надяваме се, че до края на деня ще постигнем споразумение, което ще ни приближи към мира,“ добави той, без да уточнява подробности по разговорите относно трудни въпроси, от териториални отстъпки до гаранции за сигурност.

Зеленски се срещна за втори ден със специалния пратеник на Тръмп Стив Уиткоф и зетя на президента Джаред Къшнър, на разговори, проведени при засилени мерки за сигурност в канцлерството на Фридрих Мерц.

Уиткоф в неделя също възхвали „напредъка“, но официално лице, запознато с разговорите, каза пред АФП в понеделник, че американската страна все още иска Украйна да отстъпи контрола над източния регион Донбас като условие за мирни преговори с Русия, което е червена линия за Киев.

По-късно в понеделник Мерц и група европейски лидери, включително от Великобритания, Франция, Италия, Полша и Финландия, заедно с шефовете на НАТО и ЕС, трябваше да се присъединят към Зеленски на вечерна среща на върха, възприемана като демонстрация на подкрепа за обсадената страна.

Украйна, водеща изтощителна война от началото на широкомащабната руската офанзива през февруари 2022 г., се надява да убеди Вашингтон, че трябва да се постигне примирие без предварителни териториални отстъпки на Русия.

Европейските лидери са категорични, че всяко евентуално споразумение трябва да създаде „справедлив мир“ и да не отваря път за бъдеща руска агресия.

Тръмп настоява твърдо за прекратяване на войната, но първоначалният 28-точков план от миналия месец беше възприет като силно в полза на позицията на Москва от Киев и неговите европейски съюзници.

Оттогава Украйна е представила контрапропозиции, а Зеленски заяви в неделя, че страната му е готова принципно да направи компромис по исканото членство в НАТО, при условие че получи солидни гаранции за сигурност в замяна.

Русия, междувременно, е сигнализирала, че ще настоява за своите основни искания, включително по въпроса за територията и за това Украйна никога да не се присъедини към НАТО.

Прессекретарят на Кремъл Дмитрий Песков заяви в понеделник, че Русия очаква Съединените щати „да ни предоставят концепцията, която се обсъжда днес в Берлин“.

По-рано ден преди това Кремълският съветник Юрий Ушаков каза: „Мисля, че приносът на украинците и европейците към тези документи едва ли ще бъде конструктивен, това е проблемът.“

„Достоен мир“

Официалното лице, запознато с американско-украинските разговори, каза пред АФП, че американските преговарящи все още искат Украйна да отстъпи контрола над източния Донбас — съставен от Донецката и Луганската области.

Москва контролира почти целия Луганск и около 80 процента от Донецката област, според базирания в Съединените щати Институт за изследване на войната.

Руският президент Владимир Путин „иска територия“, каза официалното лице, добавяйки, че Съединените щати изискват Украйна да „се изтегли“ от тези региони, а Киев отказва.

„Някак си е поразително, че американците заемат позицията на руснаците по този въпрос“, добави официалното лице.

По-късно в понеделник Зеленски се срещна с германския си колега Франк-Валтер Щайнмайер и после посети германския парламент.

Украинският президент заяви, че е информирал Щайнмайер „за нашата работа със Съединените щати, насочена към постигане на достоен мир, надеждни гаранции за сигурност и икономическо възстановяване“.

Мерц, който беше домакин на напрегнатия ден с кризисна дипломация, след това трябваше да се присъедини към Зеленски на германо-украинска бизнес конференция.

След пресконференцията, на вечеря към тях трябваше да се присъединят редица европейски лидери, сред които британският Кийр Стармър, френският Еманюел Макрон, италианската Джорджа Мелони, полякът Доналд Туск и финландецът Александър Стуб, както и ръководителят на НАТО Марк Рюте и председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Централният Берлин е превърнат в зона с висока сигурност с блокирани пътища за кортежи, полицейски снайперисти по покривите, кучешки патрули по улиците и антидронови отряди, наблюдаващи небето.

Германският външен министър Йохан Вадефул изрази предпазлив оптимизъм относно дните на дипломация, смесен с опасения дали Путин ще се откаже от исканията си.

„Вярвам, че преговорите никога не са били толкова сериозни, колкото са сега. Те се водят много интензивно,“ каза Вадефул сутринта. „Но дали ще са успешни, ще разберем едва в края на седмицата. Разбира се, всеки опит си струва в тази историческа ситуация, за да се сложи край на това ужасяващо умиране и да се приключи тази война. Това, което още не знаем, е дали Владимир Путин наистина има искрено желание да сложи край на тази война.“