С навлизането на Новата 2026 година България става 21-вата страна, която се присъединява към еврозоната, задълбочавайки интеграцията си в Европейския съюз. Но този исторически момент настъпва на фона на политическа нестабилност и скептицизъм сред обществото, подхранвани от опасения за повишаване на цените.
Поддръжниците на преминаването от старата валута – лева – към еврото определят този ход като едно от най-големите постижения след прехода през 1989 г. от икономика по съветски модел към демокрация и свободен пазар. Те се надяват, че това ще направи страната по-привлекателна за инвеститорите и ще засили ориентацията ѝ към по-богатата Западна Европа.
Много хора обаче са разтревожени в страната, където корупцията е широко разпространена, а доверието в институциите е ниско. Един от основните страхове е, че търговците ще закръглят цените нагоре или по друг начин ще използват прехода, за да влошат инфлацията, в момент когато тя се е повишила до 3,7 процента.
Проучване на „Евробарометър“ на ЕС от март показа, че 53% от 1 017 анкетирани са против присъединяването към еврозоната, докато 45% го подкрепят. Отделно проучване на „Евробарометър“, проведено между 9 октомври и 3 ноември върху сходна извадка, показва, че около половината от българите са против единната валута, а 42 процента са „за“. Статистическата грешка в мартенското проучване е около плюс-минус 3,1 процентни пункта.
Някои приветстват еврото, докато други остават предпазливи
Правителството успешно завърши процеса по въвеждане на еврото, като понижи инфлацията до 2,7% по-рано тази година, за да изпълни критериите на ЕС и да получи одобрението на европейските лидери. Но след преодоляването на това препятствие настъпи нова глава на политически хаос.
Правителството подаде оставка след по-малко от една година на власт на фона на националните анти-корупционни протести. Това остави страната без редовен бюджет за следващата година и затрудни плановете за дългоочаквани структурни реформи и решения за използване на средствата от ЕС. Очаква се през пролетта да бъдат проведени нови парламентарни избори — за осми път през последните 5 години.
64-годишният Невелин Петров заяви, че приветства въвеждането на еврото.
„България е пълноправен член на Европейския съюз и мястото ѝ е редом до другите развити и демократични европейски нации. Убеден съм, че въвеждането на еврото ще допринесе за дългосрочното благоденствие на страната ни”, заяви той.
Други, като Дарина Витова, която има салон за педикюр в София, смятат, че нещата се случват твърде бързо, макар че по принцип приветстват промяната.
„Стандартът на живот и доходите в нашата страна са далеч от тези в най-богатите европейски държави, докато цените тук растат и животът за обикновения човек ще стане по-труден“, споделя тя и признава, че при пътуване до плажовете в съседна Гърция ще ѝ е по-удобно да плаща със същите „джобни“, които използва и у дома.
Държавите, които се присъединяват към ЕС, поемат ангажимент да въведат еврото, но реалното присъединяване може да отнеме години, а някои членки не бързат. Особено Полша, в частност, отчита силен икономически растеж след влизането си в ЕС през 2004 г., без да е приела еврото.
Про-руските политици разпалват недоволството
Противниците на влизането в еврозоната подхранват страховете, че промените ще доведат до повече бедност и загуба на национална идентичност. В социалните мрежи се разпространява дезинформация, включително неверни твърдения, че еврото може да доведе до конфискация на банкови сметки. Националистически и проруски групи използват тези страхове.
Председателят на Европейската централна банка Кристин Лагард заяви, че страните обикновено бележат лек, преходен скок на цените от 0,2–0,4% веднага след присъединяването. Покачването на цените често се възприема като по-голямо, отколкото е в действителност, тъй като кафенета и фризьорски салони отлагат отпечатването на нови менюта и ценоразписи преди промяната, което означава, че увеличенията са забавени, а не причинени от еврото.
Антиевропейските и антиеврото протести през май и септември бяха организирани от проруската партия „Възраждане“, но останаха по-малобройни от масовите протести, които свалиха правителството. Докато протестите против еврото се подкрепяха от по-възрастни хора, мотивирани от икономическа тревога, масовите протести, които свалиха кабинета, представляваха по-млад електорат, уморен от корупцията и стремящ се към по-тясна интеграция с Европа.
Анализатори: приемането на еврото е стратегическо предимство
Антиевропейската и антиевровата дезинформация, разпространявана от проруски политици и в социалните мрежи, има за цел „да намали подкрепата за Европейския съюз, НАТО и Украйна“, заяви Димитър Керанов, програмен координатор за ангажиране с Централна Европа към Германския фонд „Маршал“ в Берлин.
„Европейската интеграция на България изобщо не е в интерес на Москва, затова ако тя по някакъв начин може да поляризира обществото и да отслаби подкрепата за Европейския съюз, точно това се опитва да постигне“ каза той.
По думите му приемането на еврото е още един начин за противодействие на руското влияние: „Колкото по-напред стига България в европейската си интеграция, толкова по-трудно става за Русия да влияе върху страната.“
Петър Ганев, анализатор в базирания в София Институт за пазарна икономика, подчертава, че с подаването на оставка отиващото си правителство е изпратило сигнал на несигурност към чуждестранните инвеститори.
„Вместо да се възползваме от приемането на еврото като силен и позитивен сигнал към международната общност — инвеститори, кредитори и тези, които инвестират в български активи и икономическа дейност — ние рискуваме да изпратим обратното послание,“ каза Ганев в интервю за Асошиейтед прес.
Ганев смята, че членството в еврозоната трябва да се разглежда като възможност и допълнителен механизъм за справяне с корупцията и утвърждаване на върховенството на закона, макар че само по себе си то не може да реши хроничния проблем на България с честите избори, политическата фрагментация и нестабилност.
