Първото участие на президента на Тюркийе Реджеп Тайип Ердоган в Общото събрание на ООН беше през 2005 година в качеството си на министър-председател. На 60-ата сесия на Общото събрание Ердоган подчерта необходимостта от по-демократична и прозрачна организация, която да отразява волята на всички свои членове.
В речта си пред Общото събрание на ООН Ердоган заяви:
„В общ интерес на човечеството е съществуването на ООН, която се обновява, става по-демократична и прозрачна, със способност да изразява общата воля на всички свои членове, да служи като основа за разрешаване на международните спорове, да се възприема като гарант за световния мир, да има авторитет, който се утвърждава от всички нейни членове, и да е по-активна и решителна.“
В речта си Ердоган акцентира и върху борбата с тероризма.
„Един терористичен акт, извършен в която и да е част на света, е престъпление срещу цялото човечество. Осъждаме тероризма, който не признава граници. Като министър-председател на страна, която лично е преживяла горчивите последици от тероризма, отново призовавам за солидарност и по-ефективно сътрудничество в борбата срещу тази заплаха за цялото човечество“, изтъкна Ердоган.
Речите на Ердоган през годините на заседанията на Общото събрание на ООН са своеобразен исторически архив за развитието на външната политика на Тюркийе и позициите ѝ по глобалните въпроси.
На 64-ата сесия на Общото събрание на ООН през 2009 г. Ердоган посочи необходимостта от реформа в структурата на организацията.
Президентът изтъкна, че ролята на ООН трябва да бъде засилена, за да бъде изграден справедлив и приобщаващ световен ред.
„Вярваме, че една Организация на обединените нации с по-засилено представителство, по-демократична, прозрачна, справедлива и ефективна структура ще има по-голям принос за световния мир и стабилност. ООН трябва да бъде по-ефективна по въпросите за изменението на климата, устойчивото развитие, борбата с бедността, междуполовото равенството, правата на човека и защитата на човешкото достойнство. Подкрепяме напълно усилията за реформи в тази посока. Реформата на системата на ООН обаче не може да се смята за успешна, ако не обхване и Съвета за сигурност“, заяви Ердоган.
На 66-ата сесия през 2011 г. Ердоган засегна редица регионални въпроси, включително Сирия, Либия, Сомалия и Палестина. Ердоган заяви, че трябва да бъде прекратена продължаващата от години несправедлива окупация на територии на Азербайджан.
„Напълно неприемливо е въпросът за Карабах да остане нерешен. Намирането на решения на международните проблеми, преди те да се превърнат в хронични конфликти, е политическа и морална отговорност на всички нас“, заяви Ердоган.
„Светът е по-голям от петте" и глобалното пробуждане
Една от най-важните речи на Ердоган в историята на ООН е тази от 2014 г., в която президентът заяви: „Светът е по-голям от петте“.
С този израз Ердоган подчерта, че световна система, в която решенията зависят от волята на петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН, остава безсилна пред кризи като тези в Палестина и Сирия. С тази си позиция той постави в центъра на международния дебат въпроса за необходимостта от реформа на глобалната система.
Акцентирайки върху необходимостта от реформи, президентът Ердоган отбеляза:
„ООН трябва да поеме отговорността за решаването на проблемите, преди да е станало твърде късно, преди да са загинали още невинни и онеправдани хора и преди глобалната съвест да бъде още по-дълбоко наранена. Подчертавам: светът е по-голям от петте. Не е приемливо за световната съвест петте постоянни членки на Съвета за сигурност на ООН да превръщат организацията в неефективна структура, която не отговаря на реалностите в света. Виждаме, че всички решения зависят от волята на една държава. Ако тя каже „не“ – решението е „не“. Ако каже „да“ – тогава може да се пристъпи към изпълнение. В Палестина само за няколко месеца бяха убити над 2 000 невинни, но ООН не успя да намери очакваното решение. В Сирия за четири години бяха убити над 200 000 души, а близо 9 милиона бяха принудени да напуснат домовете си. И там ООН не успя да предложи ефективни решения.“
Решителни послания за борбата с тероризма и ФЕТО
През 2016 г., след неуспешният опит за преврат на 15 юли, Ердоган участва в 71-ата сесия на Общото събрание на ООН и предупреди международната общност за заплахата от ФЕТО.
„Тази терористична организация от ново поколение е заплаха за националната сигурност не само на Тюркийе, но и на всички 170 държави, в които действа“, заяви Ердоган и призова приятелските държави да предприемат мерки срещу организацията.
В следващите години Ердоган постави в дневния ред на международната общност и борбата с организации като ДЕАШ и ПКК, като подчерта значението на борбата на Тюркийе с тероризма за световния мир.
На 73-ата сесия на Общото събрание на ООН през 2018 г. Ердоган отправи критики към организацията и отново постави въпроса за Палестина.
„Факт е, че ООН се отдалечи от способността да отговори на очакванията на човечеството за мир и благоденствие“, заяви Ердоган. По думите му Съветът за сигурност на ООН се е превърнал в структура, обслужваща интересите единствено на петте държави с право на вето и остава безучастна към случващото се в други части на света и към извършваните там зверства.
Ердоган посочи:
„Кланетата, осъществени в миналото в Босна, Руанда и Сомалия, както и в по-блико минало в Мианмар, а днес в Палестина, са извършени пред очите на Съвета за сигурност на ООН. Онези, които мълчат пред лицето на насилието срещу палестинците и се опитват да ограничат помощта за тях, само насърчават насилниците. Дори целият свят да им обърне гръб, Тюркийе ще продължи да е до онеправданите палестинци и да защитава историческия и правния статут на Йерусалим - нашата първа кибла.“
Гласът на онеправданите и справедливостта: бебето Айлян и Палестина
През 2019 г. Ердоган показа пред световните лидери снимката на бебето Айлян. Снимката на безжизненото тяло на бебето се превърна в символ на кризата с незаконната миграция. През 2023 и 2024 г. Ердоган насочи вниманието си към израелските атаки срещу Палестина.
Показвайки снимката на Айлян, чието малко тяло бе изхвърлено на брега в Бодрум, окръг Мугла Ердоган заяви:
„За съжаление светът много бързо забрави милионите онеправдани, които, опитвайки се да спасят живота си, завършиха пътуването си или в тъмните води на Средиземно море, или пред телените заграждения по границите. Както виждате, светът изключително бързо забрави бебето Айлян. Не забравяйте, че един ден същото може да се случи и с вас. Защото не става дума за едно бебе Айлян, а за хиляди, милиони такива. Ние сме длъжни да предприемем мерки срещу всичко това.“
Показвайки от трибуната карта, която илюстрира разширяването на Израел през годините, Ердоган осъди нарушаването на международното право и коментира палестинския въпрос:
„Чудя се — къде точно е този Израел? Кои територии всъщност обхваща Израел? Къде беше Израел през 1947 г., къде беше през 1949 и 1967 г. и къде е днес? Вижте — през 1947 г. практически почти няма Израел, цялата тази територия е Палестина. През 1947 г. има план за подялба. Палестина се свива, а Израел се разширява. Стигаме до 1967 г., след 1949 г. – Израел се разширява, Палестина се свива. А днес картината е следната: Палестина почти не съществува, почти цялата територия е Израел. Доволен ли се Израел? Не, не е доволен. Сега се стреми да завладее и останалото. А има толкова много резолюции на Съвета за сигурност на ООН и на ООН за Израел. Прилагат ли се тези решения? Не, не се прилагат. Тогава каква е функцията на ООН? Ако под този покрив не можем да постигнем резултат с решенията, които вземаме, къде ще се утвърди справедливостта? Именно тук е проблемът.“
Дипломация с конкретни решения: Черноморският зърнен коридор
Ердоган се открои не само като критик, но и като лидер, който предлага решения. Той определи Черноморския зърнен коридор, създаден чрез споразумението от Истанбул по време на войната Русия–Украйна, като „най-голямото постижение на ООН през последните години“. Този ход утвърди ролята на Тюркийе като посредник и решаващ фактор в кризисни ситуации.
Показвайки снимка на кораб, превозващ зърно през Босфора, Ердоган заяви:
„В резултат на интензивните ни усилия, с генералния секретар успяхме да осигурим доставката на украинско зърно през Черно море до световните пазари. Два месеца след сключването на споразумението от Истанбул, чрез което доставките продължиха, с удовлетворение наблюдаваме как обемът на превозите се увеличава с всеки изминал ден. Това споразумение е от ключово значение за поддържането на доставките на зърно и е едно от най-големите постижения на ООН през последните години. Успехът възстанови доверието в ООН сред хората по света, които разчитат на международната общност в кризисни ситуации. Споразумението от Истанбул доказа, че преговорите могат да дадат резултат по въпроси от жизненоважно значение за страните.“
„Призоваваме за признаване на независимостта на Турска Република Северен Кипър“
На 78-ата сесия на Общото събрание на ООН Ердоган продължи критиките си към организацията. Той отправи послания по въпроси като борбата с тероризма, ислямофобията и расизма, а също така засегна войната между Русия и Украйна, палестинския въпрос и развитието на събитията в Източното Средиземноморие.
Относно Турска Република Северен Кипър (ТРСК) Ердоган призова международната общност „да признае независимостта на ТРСК и да установи дипломатически, политически и икономически отношения с нея“.
Той добави: „Очакваме от мироопазващите сили на ООН на острова да спазват принципа на безпристрастност. Не желаем тези сили, чиято репутация вече е накърнена, да понесат нов удар върху авторитета си в Кипър.“
Ердоган подчерта също, че Карабах е територия на Азербайджан.
„Подкрепяхме преговорния процес между Азербайджан и Армения от самото начало. Виждаме обаче, че Армения не успява да се възползва в достатъчна степен от тази историческа възможност. Очакваме Армения да изпълни поетите ангажименти, включително за отварянето на Зангезурския коридор.Както вече признава целият свят, Карабах е територия на Азербайджан. Налагането на какъвто и да е друг статут няма да бъде прието“, заяви Ердоган.
Призив за спиране на израелската агресия
На 24 септември 2024 г. президентът Ердоган за 14-и път се обърна към Общото събрание на ООН, като участва в 79-ата му сесия.
Той призова международната общност да се противопостави на израелските нападения и отправи конкретен призив към държавите, които не признават Палестина:
„Призовавам държавите, които все още не са признали Палестина, в този критичен момент да заемат правилната страна на историята и възможно най-скоро да признаят държавата Палестина. Повече не може да се отлага създаването на независима, суверенна и териториално цялостна палестинска държава в границите от 1967 г. със столица Източен Йерусалим. Както преди 70 години Хитлер беше спрян с обединените усилия на човечеството, така днес Нетаняху и неговата престъпна мрежа трябва да бъдат спрени с обединените усилия на човечеството.“
Повтаряйки критиките си към структурата на ООН, Ердоган заяви: „За съжаление констатираме, че през последните години ООН не изпълнява адекватно мисията, за която е създадена Тя постепенно става нефункционална, тромава и пасивна организация. Организацията постепенно се превръща в неефективна, тромава и бездействаща структура. Днес имаме още по-голяма нужда от ценностите, които олицетворява лозунгът „Светът е по-голям от петте“.
Речта на президента Ердоган пред 79-ата сесия на Общото събрание на ООН, в която той призова международната общност да предприеме действия заради ситуацията в Газа, получи широк отзвук и в чуждестранните медии.
Отново всички погледи са приковани към очакваната реч на Ердоган
Ердоган многократно е поставял различни въпроси в дневния ред на ООН. Сред тях за въпроса Кипър, Източното Средиземноморие, ислямофобията и климатичната криза . В речта си на 22 септември се очаква той да представи предложения за решаване на проблемите, пред които е изправен светът в този нестабилен период.
Речта на президента Ердоган, която очаква да съчетае реформаторската му линия от 2005 г. насам с новите глобални заплахи, ще бъде внимателно следена в среди на международната дипломация.
При посещението си в Ню Йорк за участие в Генералната асамблея президентът Ердоган ще проведе, освен общи изказвания, и ключови двустранни срещи със световни лидери.
