Вашингтон, окръг Колумбия
Белият дом съобщи, че оформящата се европейска военна мисия в Гренландия няма да разубеди президента на САЩ Доналд Тръмп от стремежа му да поеме контрол над автономната и богата на минерали територия, която е част от Дания.
Говорителят на Белия дом Каролайн Левит заяви в четвъртък по време на брифинг, че „не смята, че европейските сили влияят на процеса на вземане на решения от страна на президента, нито по какъвто и да е начин променят целта за овладяване на Гренландия“.
Позовавайки се на срещата от сряда между външните министри на Дания и Гренландия, както и на вицепрезидента на САЩ Джей Ди Ванс и държавния секретар Марко Рубио, Левит посочи, че страните са се договорили да създадат работна група за продължаване на техническите разговори относно закупуването на Гренландия. По думите ѝ тези разговори ще се провеждат на всеки две до три седмици.
„Това е диалог, който администрацията възнамерява да продължи с датските партньори и с уважаваната делегация от Гренландия“, добави тя.
След участието си в разговорите в Белия дом, външният министър на Дания Ларс Льоке Расмусен заяви в четвъртък, че страните са единодушни по целта – повишаване на дългосрочната сигурност в Арктика – но не и по средствата за постигането ѝ. „2026 година е. Можете да търгувате с хора, но не можете да продавате хора“, подчерта той.
Президентът Тръмп нееднократно е изразявал желанието си САЩ да поемат контрол над Гренландия, докато жителите на острова заявяват, че територията им не е за продан. Гренландия има статут на полуавтономна територия в рамките на Дания.
Датският премиер Мете Фредериксен по-рано предупреди, че евентуален опит на САЩ да поемат Гренландия със сила може да доведе до края на НАТО.
„Диалог и дипломация“
Междувременно премиерът на Гренландия Йенс-Фредерик Нилсен заяви, че „правилният път е диалогът и дипломацията“, като изрази удовлетворение от продължаващите контакти.
В същото време два датски военни транспортни самолета кацнаха в Гренландия в сряда. Великобритания, Финландия, Франция, Германия, Нидерландия, Норвегия и Швеция обявиха, че са разположили военен персонал в столицата Нуук в рамките на учението „Арктическа устойчивост“, организирано съвместно с датските съюзници от НАТО.
Според европейски източници от сферата на отбраната, Германия е изпратила 13 военнослужещи в рамките на ограничено военно присъствие, чиято цел е подготовка за бъдещи учения в Арктика.
Френският президент Еманюел Макрон заяви, че първият екип от френски военнослужещи вече е на място и в следващите дни ще бъде подсилен със сухопътни, въздушни и морски елементи.
Германското министерство на отбраната посочи, че целта е „проучване на рамковите условия за военен принос в подкрепа на усилията на Дания за гарантиране на сигурността в региона“.
Очаква се премиерите на Дания и Гренландия да се срещнат в петък и събота в Копенхаген с делегация от Конгреса на САЩ.
Стратегическо значение
Президентът Тръмп многократно е заявявал, че САЩ трябва да поемат контрол над Гренландия основно по съображения за национална сигурност. Според него стратегическото разположение на острова в Арктика е от ключово значение за защита срещу потенциални заплахи от Русия и Китай.
Тръмп твърди, че ако САЩ не поемат контрола, това ще бъде направено от конкурентни сили. Той подчертава, че съществуващите военни споразумения и договори за наем с Дания не са достатъчни за ефективна защита на региона, наблюдение на ракетни заплахи и подкрепа на инициативи като системата за противоракетна отбрана „Златен купол“.
Освен аспектите на сигурността, Тръмп изтъква и нарастващото геополитическо значение на Гренландия в условията на топящите се ледове, които отварят нови морски маршрути и улесняват достъпа до значителни, все още неизползвани ресурси като редкоземни минерали, нефт и природен газ.











