Една от темите, по които съответните институции в Тюркийе работят най-интензивно напоследък, несъмнено е Ирак. Пътната карта, подготвена от делегациите на двете страни в ключови области като политиката, отбраната и икономиката, наскоро придоби конкретни измерения (се материализира) чрез подписи, положени на най-високо ниво.

Въпреки че на масата стоят различни въпроси, не е тайна, че „локомотивът“ на този процес ще бъде енергетиката. Изявленията, идващи както от Анкара, така и от Багдад, показват, че процесът ще се развива чрез изключително актуални и критични теми като петрола, тръбопроводите и енергийните доставки.

Ирак навлезе в нов етап във външната си политика

Координаторът по въпросите за Ирак в Центъра за близкоизточни стратегически изследвания (ORSAM) Фейзула Туна Айгюн подчертава, че в резултат на някои събития през последните години правителството в Багдад е започнало да се освобождава от пречките, които ограничаваха външната му политика.

Основната опора на Ирак, който се стреми към по-тясно сътрудничество с регионалните актьори, е проектът „Пътят на развитието“. Изглежда почти невъзможно Ирак да реализира този проект и останалите теми от дневния ред съвсем сам. Според Айгюн именно тук се намесва Тюркийе, която е една от най-важните сили в региона.

„Съвместните стъпки между Тюркийе и Ирак ще повлияят на много широк кръг сфери“

Айгюн припомня, че допреди известно време в иракските медии са били разпространявани неверни твърдения от типа: „Тюркийе ще ни спре водата. След 48 часа тя ще свърши“. Той добавя, че тези новини несъмнено са били поръчани от кръгове, които искат да провалят потенциалното положително развитие на отношенията между Анкара и Багдад.

Айгюн подчертава обаче, че след преговорите между делегациите и установяването на доверие между лидерите, тези проблеми бързо са останали в миналото. Той посочва, че днес една от най-важните теми на масата е продажбата на петрол от Северен Ирак:

„Ирак продава основно петрол, добит от находищата в южната част на страната. Преди избухването на войната между САЩ, Израел и Иран, оттам се реализираше продажба на 4,5 милиона барела петрол дневно. С войната обаче настъпи сериозен спад. Значителна цифра като 4,5 милиона барела на ден се срина до нива от 30 милиона барела на месец.

Тази информация трябва да се разглежда заедно с финансовото измерение на процеса. 90% от приходите на Ирак идват от продажбата на петрол. Проблемите в този сектор влияят пряко върху държавната хазна и практически върху всичко в страната. Кризата е дълбока, защото Ирак няма друга алтернатива, която да замени петролните приходи.

Тук се намесва Тюркийе. Тя иска да проправи път за повторното активиране на северния тръбопровод. Всъщност този проект прави възможно повторното функциониране на линия, която ще свързва Южен със Северен Ирак. Ако плановете се реализират успешно, Ирак ще може да продава петрола от южните си находища и през северната част на страната. По данни от открити източници, продажбите през севера, които в момента са ограничени до 10%, биха могли да нараснат до 50%. Това ще бъде изключително ценен приход за иракската хазна.“

Изход за петрола, блокиран в Ормузкия проток

В началото на статията споменахме, че сближаването между Тюркийе и Ирак ще повлияе положително на много по-широк географски регион.

Фейзула Туна Айгюн пояснява и тази теза. Той припомня, че петролът, който се разпределя от страните от Персийския залив към света, в момента е „блокиран“ в Ормузкия проток поради войната. Освен това остава под голям въпросителен знак дали старият ред ще се запази, дори ако ситуацията в протока се нормализира. И Иран, и САЩ често заявяват, че биха могли да събират такси за преминаване през Ормузкия проток.

Айгюн обяснява, че модернизацията на съществуващата инфраструктура в Ирак с подкрепата на Тюркийе и превръщането ѝ в добре работещ модел ще засегне пряко целия регион на Персийския залив.

„Петролът от Близкия изток и Залива, блокиран в Ормуз, може да бъде разпределен към различни географски райони чрез линията, която ще се отвори през Ирак“, казва той и завършва думите си така:

„Споменахме, че Тюркийе е от критично значение за тръбопроводите в Ирак. Процесът обаче не се ограничава само с това. Както е известно, съществуваше линия, по която суровият петрол от находищата в Киркук достигаше през Сирия до пристанище Баниас на Средиземно море. Тази енергийна линия бе повредена по време на американската инвазия през 2003 г. и остана затворена дълго време. Сега на дневен ред е нейното повторно пускане в експлоатация. Говори се, че тя може да бъде възстановена за около 30 месеца.

Разбира се, Тюркийе ще има роля и тук. Очаква се Анкара, чиито отношения с правителствата в Ирак и Сирия навлизат в ново измерение, да играе активна роля в този процес.

Основната причина икономическата и енергийната архитектура в региона да функционира досега беше фактът, че Ормузкият проток бе отворен и достъпен за всички. Сега това положение се промени. Най-голямото парче от пъзела е повредено. Ето защо алтернативният маршрут е от жизненоважно значение. Новият процес, който Тюркийе иска да изгради с Ирак, ще бъде един от най-важните градивни елементи на това ново пренареждане на региона.“