Франция поиска обяснение, след като посланикът на САЩ Чарлз Къшнър не се отзова на официална призовка заради свои изявления относно смъртта на националистически активист в Лион.

Външният министър Жан-Ноел Баро заяви, че това поведение може да повлияе на способността на Къшнър да изпълнява дипломатическите си задължения във Франция.

Баро посочи, че достъпът на посланика до висши правителствени представители ще бъде временно ограничен, докато не бъде получено обяснение от Вашингтон.

В интервю за Franceinfo той заяви: „Човекът, който има честта да представлява страната си във Франция, трябва да уважава най-основните дипломатически традиции и да отговаря на призовките на Министерството на външните работи.“

Спорът избухна след коментарите на Къшнър за смъртта на 23-годишния националистически активист Кентен Деранк, загинал по-рано този месец след сблъсъци между крайнолеви и крайнодесни групи край Института за политически изследвания в Лион.

В публикация Къшнър заяви, че Деранк е бил „убит от крайнолеви екстремисти“ и предупреди за нарастваща „насилствена крайна левица“.

Обвинения в намеса във вътрешните работи

Министър Баро отхвърли всякаква намеса на чужди държави във вътрешнополитическите дебати на Франция.

„Не приемаме намеса на чужди държави в нашите национални политически дискусии,“ заяви той, добавяйки, че Франция „няма какво да учи“ по отношение на обществения ред и защитата на гражданите си.

Бившият европейски комисар Тиери Бретон също разкритикува Къшнър за това, че не е присъствал на планирана среща в Ке д’Орсе.

В ефира на BFMTV и RMC Бретон твърди, че посланикът е предпочел да се среща с крайнодесни лидери, вместо с френски официални представители.

Той също така обвини Къшнър в открита подкрепа за крайнодясната партия Национален фронт, свързвана с лидери като Марин льо Пен и Жордан Бардела.

Бретон се позова и на документ за национална сигурност, според който Вашингтон цели да разчита на крайнодесни партии в Европа, за да отслаби европейските институции.

Въпреки напрежението Баро подчерта, че връзките между Париж и Вашингтон ще останат стабилни.

По-дълбока криза

Франция и Съединените щати се готвят да отбележат 250-годишнината от историческия си съюз тази година, но последните напрежения хвърлят сянка върху годишнината.

Френският президент Еманюел Макрон миналия месец остро разкритикува външната политика на САЩ, обвинявайки Вашингтон, че „се отдалечава от международните правила“ и от традиционните съюзи — знак за задълбочаващо се трансатлантическо напрежение.

Макрон засегна и амбициите на президента Доналд Тръмп по отношение на Гренландия. Намеренията на САЩ да поемат контрол над острова предизвикаха силни реакции от Дания и партньорите ѝ в ЕС и поставиха въпроси за уважението към суверенитета на съюзниците.

Френски медии определиха последния случай като необичаен дипломатически сигнал, подчертаващ видимото напрежение в трансатлантическите отношения.

Според Le Monde посланикът на САЩ във Франция, който встъпи в длъжност миналото лято, вече е бил привикан във външното министерство в края на август.

Тази стъпка е последвала коментари, счетени от Париж за неприемливи, включително критики към Еманюел Макрон, че не прави достатъчно срещу антисемитизма.

Le Figaro подчерта, че отказът на посланика да се яви на официалната призовка представлява нарушение на дипломатическия протокол.

HuffPost France също отбеляза гнева в официалните среди във Франция, предупреждавайки, че случаят може да задълбочи напрежението и да доведе до допълнителни дипломатически мерки от страна на Париж.