Някои държави, сред които Франция и Великобритания, обмислят въвеждане на забрани за използването на социални мрежи от деца и част от тийнейджърите, като се вдъхновяват от предприетите мерки в Австралия. Експертите обаче продължават да спорят доколко подобен подход е ефективен.

Поддръжниците на забраните настояват за спешни действия за справяне с влошаващото се психично здраве сред младите хора. Критиците, от своя страна, посочват, че научните доказателства не са еднозначни и призовават за по-балансиран и нюансиран подход.

Австралия стана първата държава, която забрани на лица под 16 години да използват популярни социални платформи като Instagram, Facebook, TikTok и YouTube.

Във Франция се обсъждат съществуващи закони и ново предложение, подкрепено от президента Еманюел Макрон, което предвижда подобна забрана за лица под 15 години.

В обществените дебати силно влияние оказва и американският психолог Джонатан Хайд, който в книгата си „Тревожното поколение“ твърди, че прекомерното излагане на екрани – особено на социални мрежи – променя развитието на детския мозък и води до „епидемия от психични проблеми“. Макар трудът му да е широко приет сред политици, той остава спорен в академичните среди.

Канадският психолог Кандис Одърс посочва, че науката не подкрепя напълно „апокалиптичния разказ“, изложен в книгата. Основният спор сред изследователите е свързан с това доколко социалните мрежи действително оказват пряко въздействие върху психичното здраве на подрастващите.

Някои учени смятат, че дори малки отрицателни ефекти могат да се натрупват при милиарди потребители, докато други предупреждават, че прекалено строги забрани могат да доведат до нежелани последици.

Френският орган за обществено здраве установи, че социалните мрежи имат редица вредни ефекти върху тийнейджърите – особено върху момичетата – но също така заключи, че те не са единствената причина за спада в психичното благополучие.

Всичко с мярка?

Някои изследвания показват, че както прекомерната употреба на социални мрежи, така и пълната им липса са свързани с по-лошо психично състояние. Най-добри резултати се наблюдават при умерено използване.

Други учени предупреждават, че пълните забрани могат лесно да бъдат заобикаляни от технологично грамотни младежи и да освободят родителите от отговорност.

Френският психиатър Серж Тисерон, дългогодишен критик на прекомерното екранно време, определя социалните мрежи като „крайно токсични“, но също така изразява опасения, че дебатът се е поляризирал между „пълна забрана“ и „пълно бездействие“.

Според него са необходими по-фини регулации, които да насърчават отговорната употреба, вместо крайни мерки.

Друг подход би бил да се изчака и оцени ефектът от австралийския модел. Очаква се в рамките на една година да има по-ясна представа дали забраната е ефективна и дали е довела до непредвидени последици.

Междувременно властите в Австралия съобщиха, че технологичните компании вече са блокирали милиони акаунти на потребители под 16-годишна възраст.