ЕС заяви в сряда, че иска да затегне регистрацията на безпилотните летателни апарати, да създаде забранени за полети зони и да засили дейностите по откриване в критични точки след серия необясними случаи с дронове, разтърсили европейски държави през изминалата година.

Поредица от мистериозни полети, които затвориха летища, преминаха над военни бази и летяха близо до ядрени съоръжения, разкри пропуски в сигурността на Европа на фона на опасенията от руска заплаха.

Комисарят на ЕС по технологиите и сигурността Хена Виркунен заяви: „Видяхме, че всичко може да бъде използвано като оръжие срещу нас. Способностите за БЛА и анти-БЛА са основни компоненти за защитата на Европа и за гарантирането на сигурността на критичната инфраструктура.“

Обявеният от Брюксел нов план за действие е разработен така, че да обхване и гражданския сектор, след инициативата от миналата година за изграждане на отбранителна система срещу военни безпилотни апарати.

Служители на ЕС заявиха, че в рамките на усилията искат да увеличат задължителната регистрация на БЛА в целия съюз, за да могат по-добре да проследяват потенциални заплахи, като един служител отбеляза: „Тази система ще се фокусира особено върху това да се гарантира, че всеки БЛА може да бъде свързан с конкретен оператор.“

Служителят добави, че Брюксел иска да разшири регулациите, като понижи съществуващия праг от 250 грама на 100 грама, за да обхване и по-малки БЛА.

Изпълнителният орган на ЕС също така иска държавите членки по-добре да картографират забранените за полети зони около чувствителни обекти, като крайната цел е чрез софтуер да се предотвратява полетът на безпилотни апарати в тези райони.

За да се подобри откриването, служители заявиха, че искат да засилят използването на телекомуникационни системи за откриване на БЛА и да насърчат разработването на изкуствен интелект за проследяване на потенциално подозрителни полети.

„Екипи за спешна намеса“

Служители съобщиха, че са предложили започването на ежегодни „мащабни тестови учения на ЕС за борба с безпилотни апарати“, за да се тества готовността на съюза.

Брюксел също така ще обсъди с държавите членки създаването на „бързи антидрон спешни екипи“, които да могат бързо да бъдат изпращани за помощ на засегнати държави.

Макар голяма част от стратегията да е фокусирана върху борбата със заплахите от БЛА, Брюксел заяви, че иска също да подобри регулациите и да насочи финансиране към развитието на индустрията за производство на дронове в съюза.

В списъка с желания на ЕС не бяха включени конкретни финансови цифри за възможните инвестиции и оставаше неясно как ще бъдат приложени всички цели.

Служители признаха, че затягането на контрола върху полетите на безпилотни апарати няма да възпре напълно лица, целящи да създават проблеми, но заявиха, че това ще помогне на властите бързо да идентифицират легитимната употреба.

Макар служители да насочиха подозренията си към Москва относно необяснимите полети от миналата година, досега няма конкретно потвърждение, че Кремъл носи отговорност.“