Съветът на Европейския съюз постигна съгласие в понеделник по преговорната позиция по два ключови законопроекта, насочени към затягане на системата на съюза за предоставяне на международна закрила и убежище. Решенията ще улеснят бързото отхвърляне на молби, които се считат за малко вероятни да отговарят на условията за получаване на международна закрила.

Особено значение имат реформите, свързани с понятието „сигурна трета държава“ и създаването на първия по рода си списък на „сигурни страни“ на ниво ЕС. Тези мерки представляват ключова стъпка в прилагането на Пакта за миграция и убежище на ЕС от 2024 г.

Според ревизирания подход на Съвета към концепцията за „сигурна трета държава“, държавите членки ще имат по-голяма свобода да отхвърлят молби за предоставяне на убежище като недопустими, без съществено разглеждане на обстоятелствата.

Обновените правила предвиждат три начина за прилагане на концепцията за „безсигурна пасна трета държава“.

Първо — премахва се изискването за връзка между кандидата и третата страна.

Второ — достатъчно е кандидатът да е преминал транзитно през „сигурна трета държава“ преди пристигането си в ЕС.

Трето — съществуващо споразумение или договореност, предвиждащи молбата за предоставяне на убежище да бъде разгледана в определена „сигурна трета държава“. Тази възможност няма да се прилага за деца без придружител.

Кандидатите, които обжалват отказ за предоставяне на убежище по правилата за „сигурна трета държава”, се предвижда да загубят автоматично правото да останат в ЕС по време на процеса на обжалване, но все пак ще могат да поискат разрешение от съда за временно пребиваване.

Паралелно с това Съветът подкрепи първия на ниво ЕС списък на „безопасни страни“ за кандидатите, за които рискът от преследване се счита за нисък.

В списъка на т. нар. „сигурни държави”, част от новата процедура по Пакта за миграция и убежище, са включени Бангладеш, Колумбия, Египет, Мароко, Косово, Индия и Тунис.

Молбите на мигрантите от тези страни ще се разглеждат по ускорени процедури, които понякога ще могат да се извършват още на външните граници на ЕС.

Преговорната позиция на Съвета също дава правомощия на Комисията да спира изцяло или частично определянето на дадена страна като безопасна при влошаване на условията .

Държавите членки ще могат да поддържат свои национални списъци на “сигурни” държави, които не попадат в обхвата на ЕС.