Укрепването на политическите връзки между Тюркийе и Саудитска Арабия засилва двустранното икономическо сътрудничество и търговията, като същевременно допринася за регионалната стабилност.
Като двама ключови играчи в Близкия изток, Тюркийе и Саудитска Арабия задълбочиха дългогодишните си отношения през последните години чрез увеличен брой визити на високо равнище. Президентът Реджеп Тайип Ердоган извършва поредно посещение в Саудитска Арабия, като се очаква да бъде приет с официална церемония в двореца „Ал Ямама“ в Рияд от престолонаследника Мохамед бин Салман.
В рамките на визитата Министерството на търговията на Тюркийе и Съветът за външноикономически отношения (DEİK) организират „Саудитско-арабско–турски бизнес форум“. Преди пътуването Саудитският съвет на министрите упълномощи съответните институции да финализират споразумения с Тюркийе в областта на възобновяемата енергия и гражданската защита, както и одобри меморандум за разбирателство за сътрудничество в социалните услуги.
Вековни връзки
Дипломатическите отношения между Тюркийе и Саудитска Арабия са установени с подписването на Договора за приятелство през 1929 г. В продължение на близо век двете страни изграждат силни връзки чрез регионални организации като Организацията за ислямско сътрудничество (ОИС) и чрез взаимни визити на високо равнище.
През 1966 г. тогавашният саудитски крал Фейсал бин Абдулазиз Ал Сауд посещава Тюркийе в рамките на усилията за единство между мюсюлманските държави. По време на Ирано-иракската война започва нов период на сближаване, основан на общи интереси, като тогавашният президент на Тюркийе Кенан Еврен също посещава Саудитска Арабия.
На 11 октомври 2003 г. в Джеда е подписано споразумение между Саудитските търговско-промишлени камари, с което под егидата на DEİK е създаден Турско-саудитският бизнес съвет. През 2006 г. крал Абдула бин Абдулазиз Ал Сауд посещава Тюркийе с делегация от над 50 бизнесмени — първата визита на саудитски монарх в страната от 40 години.
Търговия и икономика
Близките отношения се отразяват и в търговията. Саудитска Арабия, която получава 85–90% от приходите си от петрол, изнася за Тюркийе суров петрол и петрохимически продукти, а внася от Тюркийе килими, обработени строителни камъни, тютюневи изделия, храни и мебели. По данни на Турския статистически институт двустранният търговски оборот достига 8 млрд. долара през 2024 г.
Отбрана и военни партньорства
Развитието на дипломатическите и търговските връзки оказва положително влияние и върху военните отношения. През юли 2015 г. ASELSAN подписва меморандум за разбирателство с Научно-технологичния град „Крал Абдулазиз“ и TAQNIA DST за сътрудничество в отбранителната електроника. През 2016 г. следват конкретни споразумения, а съвместното дружество Saudi Arabian Defense Electronics Company (SADEC) се утвърждава като ключов проект.
През юли 2023 г. производителят на бойни дронове Baykar подписва със Саудитското министерство на отбраната договор за износ и сътрудничество за въоръжения безпилотен апарат Bayraktar AKINCI — най-големият договор за износ в отбранителната и авиационната история на Тюркийе.
Сътрудничество в Близкия изток
Като значими военни и икономически сили в региона, Тюркийе и Саудитска Арабия през последните години постигнаха важни резултати в регионалната политика чрез балансиран подход на контролирана конкуренция и сътрудничество. Анкара и Рияд координират позиции по кризите в Палестина, Сирия, Судан, Сомалия и Йемен чрез ОИС и Организацията на обединените нации.
След началото на войната в Газа през октомври 2023 г. двете страни синхронизираха позициите си по палестинския въпрос, подкрепяйки решението за две държави и възможна обща роля в политическо уреждане. Те също така работят съвместно за стабилизацията на Сирия след падането на режима на Башар Асад през декември 2024 г., като подкрепят новото управление начело с Ахмед Шара и допринасят за премахване на международните санкции с цел възстановяване на страната.
Тюркийе и Саудитска Арабия продължават да поддържат активна хуманитарна и дипломатическа ангажираност и по кризите в Йемен, Судан и Сомалия, утвърждавайки се като ключови фактори за стабилност в региона.
