Президентът на САЩ Доналд Тръмп поднови заплахите си за овладяване на Гренландия и заяви, че Вашингтон ще действа „по лесния или по трудния начин“, за да придобие арктическия остров.

В изказване по време на среща с ръководители от петролния и газовия сектор в Белия дом в петък Тръмп отхвърли суверенитета на Дания над Гренландия и представи евентуална американска намеса като въпрос на национална сигурност.

„Независимо дали искат или не, ние ще направим нещо по въпроса с Гренландия. Защото ако не го направим, Русия или Китай ще превземат Гренландия, а ние не искаме да бъдем съседи с тези две страни. Няма да позволим Русия или Китай да окупират Гренландия. Ако ние не действаме, това именно ще се случи“, заяви Тръмп.

Той подчерта, че предпочита да постигне споразумение с датските и гренландските власти, но добави, че използването на сила остава възможен вариант.

„Както знаете, обикновено предпочитам да свърша нещата по лесния начин. Но ако не можем по лесния, ще го направим по трудния“, каза Доналд Тръмп.

Тези думи бяха възприети като най-категоричното досега изявление, че Съединените щати може да откажат да признаят властта на Дания над автономната територия. Гренландия остава част от Датското кралство, но управлява самостоятелно повечето си вътрешни дела.

Тръмп нееднократно е подчертавал, че стратегическото местоположение на Гренландия и богатството ѝ от природни ресурси са от жизненоважно значение за интересите на сигурността на САЩ, особено на фона на засилващата се конкуренция в Арктика.

Дълбоко безпокойство в Европа

Дания и други европейски съюзници реагираха с тревога на реториката на Тръмп, предупреждавайки, че опит за овладяване на Гренландия би подкопал НАТО и следвоенния ред за сигурност в Европа.

По-рано датският министър-председател Мете Фредериксен заяви, че евентуална американска окупация на Гренландия би означавала „края на всичко“, визирайки трансатлантическия съюз и десетилетията съвместни договорености за сигурност.

Тръмп от своя страна отрече да има лоши намерения към Копенхаген. „Трябва да кажа, че се възхищавам на Дания – отнасяли са се много любезно с мен“, заяви той. Въпреки това продължи да поставя под съмнение историческата принадлежност на острова, твърдейки, че „това, че преди 500 години там е акостирал един кораб, не означава, че земята им принадлежи“.

Рубио ще се срещне с датски и гренландски представители

Гренландия вече е домакин на американска военна база, а Вашингтон отдавна поддържа стратегическо присъствие на острова.

Коментарите на Тръмп обаче сигнализират за преминаване от тази политика към по-пряка претенция за контрол.

И моментът на изказването му привлече внимание. Тръмп направи тези изявления непосредствено след американска военна операция във Венецуела, довела до залавянето на президента Николас Мадуро – действие, което предизвика международни критики и засили опасенията относно готовността на Вашингтон да използва сила извън границите си.

Очаква се американският държавен секретар Марко Рубио да се срещне през следващата седмица с датския външен министър и представители на Гренландия. С тази стъпка Тръмп ще провери дали „лесният път“ все още е възможен.

Засега откритото предупреждение на Тръмп внесе нова доза несигурност в отношенията между Съединените щати, Дания и европейските съюзници, като се засилват въпросите докъде е готов да стигне Вашингтон, за да защити интересите си в Арктика.

Отвличането на Мадуро

Реториката на Тръмп за Гренландия напомня езика, който той използва и в други случаи, за да оправдае директна американска намеса.

Преди дни Тръмп определи Венецуела като стратегически въпрос за сигурността и ръководи операция на САЩ, довела до отвличането на президента Николас Мадуро, като даде сигнали за намеренията на Вашингтон да поеме контрол над петролната индустрия на страната.

И в двата случая Тръмп аргументира необходимостта от решителни действия с цел да се предотврати разширяването на влиянието на конкурентни сили, подчертавайки, че САЩ предпочитат споразуменията пред използването на сила.

Въпреки това той многократно предупреди, че ако преговорите се провалят, Вашингтон ще действа независимо от възраженията.

Паралелното поставяне на Гренландия и Венецуела в дневния ред засили опасенията сред съюзниците, че американската политика все по-често се определя от натиск и принуда, а стратегическите територии и енергийните ресурси се разглеждат като обект на натиск, а не на дипломация.