Планетата е преживяла третата най-топла година в историята си през 2025 г., а средните температури са надвишили 1,5°C глобално затопляне през последните три години — най-дългият период от началото на записите, сочат учени от ЕС.
Според данни на Европейския център за средносрочни метеорологични прогнози (ECMWF), оповестени в сряда, последните три години са трите най-горещи в историята на измерванията, като 2025 г. е била едва с 0,01°C по-хладна от 2023 г.
Британската национална метеорологична служба Met Office потвърди, че нейният анализ също класира 2025 г. като третата най-топла година от началото на инструменталните наблюдения през 1850 г. Световната метеорологична организация ще публикува своите данни по-късно в сряда.
Най-горещата година в историята на наблюденията остава 2024 г.
Екстремни метеорологични явления
От ECMWF отбелязват, че за първи път планетата е преминала през тригодишен период, в който средната глобална температура е била с 1,5°C над нивата от прединдустриалната епоха — праг, след който учените очакват сериозни, а в някои случаи и необратими последици.
„1,5 градуса не е рязка граница. Но знаем, че всяка част от градуса има значение, особено по отношение на засилването на екстремните метеорологични явления“, заяви Саманта Бърджес, стратегически ръководител по климата в ECMWF.
В рамките на Парижкото споразумение от 2015 г. правителствата поеха ангажимент да се стремят към ограничаване на глобалното затопляне до 1,5°C спрямо прединдустриалните нива, измерено като дългосрочна средна стойност.
Поради недостатъчния напредък в ограничаването на емисиите на парникови газове този праг може да бъде трайно преминат още преди 2030 г. — с около десет години по-рано от прогнозите при подписването на споразумението, предупреждават от ECMWF.
„Неизбежно ще го преминем“, заяви Карло Буонтемпо, директор на климатичната служба „Коперник“ на ЕС. „Въпросът, който стои пред нас, е как най-добре да управляваме неизбежното превишаване и неговите последици за обществата и природните системи.“
Политически отпор
По данни на ECMWF настоящото дългосрочно ниво на глобално затопляне е около 1,4°C над прединдустриалната епоха. В краткосрочен план границата от 1,5°C вече е била премината през 2024 г.
Дори временно надхвърляне на дългосрочния праг от 1,5°C би довело до по-чести и по-интензивни последици, включително по-продължителни горещи вълни, както и по-мощни бури и наводнения.
През 2025 г. горските пожари в Европа са довели до най-високите общи емисии, регистрирани досега, а научни изследвания потвърдиха, че редица конкретни климатични събития са били засилени от климатичните промени — сред тях ураганът „Мелиса“ в Карибския басейн и мусонните дъждове в Пакистан, причинили смъртта на над 1 000 души при наводнения.
Въпреки задълбочаващите се климатични последици науката за климата се сблъсква с нарастващ политически отпор. Президентът на САЩ Доналд Тръмп, който определя климатичните промени като „най-голямата измама“, миналата седмица обяви изтегляне на страната от десетки структури на ООН, включително Междуправителствения панел по климатичните промени.
Въпреки това сред учените по света отдавна съществува консенсус, че климатичните промени са реални, основно причинени от човешката индустриална дейност и че се задълбочават. Основният им източник са емисиите на парникови газове от изгарянето на изкопаеми горива като въглища, нефт и природен газ, които задържат топлината в атмосферата.
