Една година след откриването си, Великото национално събрание на Тюркийе организира конкурс с награда от 500 лири за написването на национален химн, поради възникналата необходимост от такъв.

Тогавашният министър на просветата Ръза Нур, който ръководи конкурса, определя награда от 500 лири за текста и още 500 лири за музикалната композиция.

За да се осигури възможно най-широко участие, парламентът изпраща информация за конкурса до всички действащи вестници и до достъпните места в страната. В рамките на шест месеца са изпратени общо 724 стихотворения.

Министерството на просветата създава специална комисия, която да оцени тези произведения. Назначените експерти разглеждат всички 724 стихотворения едно по едно и избират шест финалисти.

Депутатът от Бурдур Мехмет Акиф Ерсой първоначално отказва да участва в конкурса заради паричната награда. По-късно обаче, по настоятелната покана на Хамдуллах Супхи, той се включва със стихотворението, което написва в Текето Таджеддин, обръщайки се към турската армия.

След проведените обсъждания, на заседанието на 12 март 1921 година Великото национално събрание на Тюркийе приема стихотворението на Мехмет Акиф с бурни аплодисменти.

Първият човек, който прочита „Истиклял маршъ“ в парламента, е Хамдуллах Супхи Танръьовер.

След приемането на химна Мехмет Акиф Ерсой дарява наградата от 500 лири, отделена от бюджета, на фондацията „Дарюл Месаи“, която осигурява професионално обучение за жени и деца.