Фактическото затваряне на Хормузкия проток след ответните действия на Иран срещу атаките на САЩ и Израел от 28 февруари изправи света пред един от най-големите петролни шокове през последните години.
Трафикът на танкери през стратегическия воден път, през който преминава около една пета от световния петрол и втечнен природен газ, е спаднал под 10% спрямо нивата преди войната.
Това доведе до рязко покачване на енергийните разходи и несигурност във веригите за доставки, което изстреля цените на петрола нагоре. Сортът Брент се търгува около 105 долара за барел, като в пика на кризата цените достигнаха близо 120 долара – най-високото ниво от 2022 г.
Затварянето на протока извади от пазара приблизително 20 милиона барела дневно. Международната агенция по енергията реши да освободи 400 милиона барела от стратегическите резерви, но това количество може да покрие глобалното търсене само за около четири дни.
Въпреки нестабилността, Иран успя да поддържа енергийния си износ, който в началото на март достигна средно поне 2 милиона барела дневно, като в някои периоди дори се увеличи.
Най-силно засегнати са азиатските икономики
Китай, най-големият вносител на петрол в света, отчита прекъсване на над 40% от доставките си, а десетки танкери остават блокирани. Индия също е под натиск заради инфлацията и валутните колебания.
Япония и Южна Корея разполагат с резерви само за няколко седмици, а в Южна Корея цените на горивата вече са се увеличили с около 20%.
Европа и Африка усещат недостиг
В Европа енергийните разходи растат, а затрудненията в износа от рафинериите в Персийския залив задълбочават кризата. Производители като Саудитска Арабия, Ирак, Кувейт и ОАЕ намаляват добива и обявяват форсмажор.
В САЩ също се наблюдава поскъпване на горивата, като администрацията на Доналд Тръмп освободи 172 милиона барела от стратегическия резерв.
Нарастват и разходите за морски транспорт и застраховки, което започва да влияе не само на енергийния пазар, но и на цените на стоки, метали и други суровини по света.
