Бившият президент на Уругвай Хосе „Пепе“ Мухика почина на 89-годишна възраст, съобщи правителството.

Скромният лидер загуби битката с рака, след като през януари обяви, че болестта се е разпространила и че ще спре лечението.

„С дълбока скръб съобщаваме за кончината на нашия другар Пепе Мухика. Президент, активист, водач и лидер. Ще ни липсваш много, стар приятелю“, написа настоящият президент на Уругвай, Яманду Орси, в социалната мрежа X.

Лидери от левицата в Латинска Америка и Европа отдадоха почит на политика, когото мексиканският президент Клаудия Шейнбаум описа като „пример за Латинска Америка и целия свят“.

Президентът ан Колумбия Густаво Петро отдаде почит на „велик революционер“.

Бившият президент на Боливия Ево Моралес похвали „опита и мъдростта“ на Мухика, докато правителството на Бразилия се сбогува с „един от най-важните хуманисти на нашето време“.

Испанският премиер Педро Санчес заяви, че Мухика е живял за „по-добър свят“, а президентът на Гватемала Бернардо Аревало го определи като „пример за скромност и величие“.

Мухика, известен с носенето на жилетки, спечели прозвището „най-бедният президент в света“ по време на президентството си от 2010 до 2015 г., тъй като даряваше голяма част от заплатата си за благотворителност и живееше прост живот във фермата си със съпругата си и трикракото си куче.

Самият Мухика отхвърли това прозвище в интервю за AFP през 2012 г.

„Не живея в бедност, живея в скромност... Имам нужда от малко, за да живея“, каза той.

През май миналата година му беше поставена диагноза рак на хранопровода, който се разпространи в черния дроб.

Съпругата му Лусия Тополански заяви тази седмица, че той получава палиативни грижи.

От затвора до политиката

Прямият, побелял политик беше яростен критик на консуматорството и като президент отхвърляше привилегиите на поста.

Той присъстваше на официални събития с джапанки и продължаваше да живее в малката си ферма в покрайнините на Монтевидео, където най-ценната му собственост беше Volkswagen Beetle от 1987 г.

След годините си в затвора той се отдаде на политиката и през 1989 г. основа Движението за народно участие (MPP), най-големият член на лявата коалиция Широк фронт.

Избран за конгресмен през 1995 г., той стана сенатор през 2000 г. и след това министър на земеделието в първото ляво правителство на Уругвай.

Като президент беше хвален за борбата си с бедността, но критикуван за неспособността си да ограничи публичните разходи.