Президентът Реджеп Тайип Ердоган поздрави в сряда по повод годишнината от победата при Чанаккале, спечелена по време на кампанията в Гелиболу на Османската империя в Първата световна война.

В послание, публикувано по случай 111-ата годишнина от военноморската победа при Чанаккале и Деня на мъчениците на 18 март, Ердоган заяви: „Чанаккале е не само битка, но и уникална епопея, в която вярата, жертвоготовността, любовта към родината и националното съзнание са заявени на целия свят.“

В посланието си, споделено от дирекцията по комуникациите, Ердоган подчерта, че годишнината се празнува с голяма гордост и вълнение.

Ердоган почете паметта на героите, направили Чанаккале непроходим, с благодарност и признателност, акцентирайки: „Борбата, водена от сърца, пълни с вяра в Чанаккале, се превърна в исторически поврат и знак, че нашата нация никога няма да се откаже от свободата и независимостта си.“

Ердоган отбеляза: „Герои от всеки ъгъл на Анадола пристигат на фронта и нацията – мъже и жени, млади и стари – станаха едно сърце и защитиха родината с цената на живота си… Тази голяма съпротива, показана от нашите предци, промени не само съдбата на нашата родина, но и съдбата на потиснатите народи, живеещи под тирания по целия свят. Героизмът, проявен в Чанаккале, е един от най-силните символи на братството, солидарността и споделената съдба на нашата нация.“

Битката при Чанаккале

Преди 111 години, по време на Първата световна война (25 април 1915 г. – 9 януари 1916 г.), десетки хиляди войници губят живота си в битката при Гелиболу, една от най-жестоките битки в света, водена на територията на Османската империя.

Тъй като полуостров Гелиболу е осигурявал морски път за Руската империя, нейните съюзници, Великобритания и Франция, се стремят да осигурят безопасността на Русия.

Целта им е да превземат Истанбул, столицата на Османската империя.

Турците отблъскват морската атака и по време на осеммесечната офанзива има тежки жертви и от двете страни.

Когато и сухопътната офанзива се проваля, нахлуващите сили се оттеглят.

Победата срещу съюзниците повишава турския дух; този дух впоследствие допринася за провеждането на Войната за независимост на Тюркийе (1919–1922 г.) и накрая за установяването на република от пепелта на бившата империя през 1923 г.