Дълго време останал в сянката на родителите си и наследник на една от най-могъщите политически династии в Бангладеш, Тарик Рахман най-накрая излезе в светлината на прожекторите. 60-годишният лидер на Националистическата партия на Бангладеш (BNP) се готви да поеме управлението на страната с визия, която описва като „страст да направим по-добро“.

Година и половина след смъртоносното въстание, което свали от власт режима на Шейх Хасина, BNP обяви в четвъртък, че е постигнала „убедителна победа“ на парламентарните избори. Официалните резултати все още не са публикувани, но Съединените щати поздравиха Рахман за неговата „историческа“ победа.

Възходът на Рахман представлява забележително завръщане за човек, който прекара 17 години в изгнание във Великобритания, далеч от политическите бури в Дака, и успя да се върне в Бангладеш едва през декември. Широко известен като Тарик Зия, той носи политическо име, което беляза целия му живот. Баща му, президентът Зиаур Рахман, беше убит при атентат през 1981 г., когато Тарик беше едва на 15 години. Майка му Халеда Зия, която три пъти заемаше поста министър-председател и десетилетия наред беше доминираща фигура в политиката на страната, почина през декември на 80-годишна възраст — само няколко дни след завръщането на сина си.

„Това е моята страна“

Два дни преди изборите Рахман заяви пред AFP, че ще продължи наследството на родителите си. От офиса си, под златнорамковите портрети на покойните си родители, той каза: „Те бяха те, а аз съм аз. Ще се опитам да направя повече от тях.“

Той описа „смесените чувства“, които е изпитал при завръщането си през декември — радостта от това да се върне у дома, засенчена от дълбоката скръб по смъртта на майка му. „Това е моята страна, тук съм роден, тук съм израснал — естествено беше да съм много щастлив“, каза той. Вместо да празнува обаче, е трябвало да се сбогува с тежко болната си майка, която дълго време е била в интензивно отделение. „Когато се върнеш у дома след толкова дълго време, всеки син иска да прегърне майка си. Аз нямах тази възможност.“

Само дни след пристигането си в Дака той пое ръководството на партията и на предизборната кампания. Все още в траур, наследникът излезе на сцената с микрофон в ръка и вдъхнови огромни тълпи.

„Вдъхновява малцина, но тревожи мнозина“

Рахман е роден, когато страната все още е била Източен Пакистан. По време на войната за независимост през 1971 г. той за кратко е бил задържан като дете — нещо, което партията му описва, наричайки го „един от най-младите военнопленници“.

Баща му, военен командир, набира влияние след преврата през 1975 г., при който е убит основателят на държавата Шейх Муджибур Рахман (баща на Шейх Хасина). Това затвърждава съперничеството между двете семейства, което десетилетия наред определя политиката на страната. Зиаур Рахман също е убит през 1981 г.

Рахман израства в политическа среда, белязана от дългогодишното и ожесточено съперничество между майка му и Шейх Хасина, които се редуват на власт. „Посещавах районите ѝ, водех кампании“, казва той. „Така постепенно навлязох в политиката.“

Кариерата му обаче е помрачена от обвинения в корупция и злоупотреба с власт. Американска дипломатическа грама от 2006 г. го описва като човек, който „вдъхновява малцина, но тревожи мнозина“. Други документи го наричат „символ на клептократично управление и насилствена политика“ и го обвиняват в „изключителна корумпираност“.

През 2007 г. Рахман е арестуван по обвинения в корупция и твърди, че е бил подложен на изтезания в ареста. Година по-късно заминава за Лондон и е изправен пред множество дела задочно. Той отрича всички обвинения и ги определя като политически мотивирани. В интервю за AFP обаче изразява и съжаление: „Ако са били допуснати нежелани грешки, съжаляваме за това“, казва той.

След падането на Хасина Рахман беше оправдан по най-сериозното обвинение срещу него — доживотна присъда задочно за нападението с граната срещу митинг на Хасина през 2004 г., което той винаги е отричал.

Женен за кардиолог и баща на дъщеря адвокат, Рахман е водил спокоен живот във Великобритания. Това се променя с тържественото му завръщане през декември, когато е посрещнат като герой — заедно с пухкавата си оранжева котка Джебу, чиито снимки станаха вирусни в социалните мрежи в Бангладеш.

Рахман заявява, че задачата да възстанови страната, която според него старият режим е „разрушил“, е „огромна“.